отпечатъците в живота ми

24Feb12

спомням си първия път, в който я чух – сурова и силна, точно така, както трябва да чуеш всяка песен за първи път, за да може да остане в теб

спомням си как си представях че някой затваря очите ми а езикът ми преглъщаше карамелените нотки в онези първи тонове които приличат на изгряване на слънце начало свежа лятна утрин когато още не усещаш колко топло ще е през деня игривите лъчи по дължината на косата ти хората ги няма тротоарите празни някакви пластмасови бутилки по тротоара не ме е страх от метала не ме е страх от пътя не ме е страх от студа не ме е не ме боли няма да ме боли

затова обичам и love like a sunset, и тя започва като изгрев
и завършва като залез

и сега тази песен, която ме е карала да чувствам, е закачена за трейлъра на единствената книга, на която съм плакала

това значи нещо, нали

значи, че

всичките точки

се свързват, че

някой някъде в някой момент мисли точно като мен, че

не съм единствената, която вижда връзката, че не съм единствената, която чувства чувството, че

не съм сама в тази вселена, нали, глупаво, защото наистина не съм

но боже, има толкова хора, а аз пиша това тук, защото не знам на кого да кажа, че се разстройвам, разчувствам и разнежвам от съчетанието на една книга и една песен

и един тон стига, и една буква

цяла вечност чакам някой да се изкашля, някой да помръдне, да погледне, да го каже, да го напише, да го види както аз го виждам
то го цялото ето го него

светчето ми

 

 

Filed under: Uncategorized   |  Leave a Comment

this is my idea of fun, playing video games.

18Feb12

а и няма какво да направя
[8:54:49 PM] Пейтън каза: за да си променя живота
[8:55:06 PM] Пейтън каза: не искам да се записвам на нещо, за да се запозная с нови хора, за да се срещна с момче, което евентуално може да ми стане гадже
[8:55:13 PM] Пейтън каза: майната му, майната му, майната му и толкова
[8:55:23 PM] Пейтън каза: ще си остана сама и майната му
[8:55:28 PM] Пейтън каза: не искам да мисля за това

 

Filed under: Uncategorized   |  2 Comments

my souls, spilt like milkshake on the yard

08Feb12

i look through images i’ve gathered

and they remind me of spring

which makes me feel

lost

and lost and lost and lots

Filed under: вдъхновения   |  Leave a Comment

how do you like me now

27Jan12

my life’s sweet like cinnamon
like a fuckin’ dream i’m living in
pick me up and take me like vitamin
cos my body’s sweet like sugar venom 

the chemical reactions in my body flow, rattling and venomous – what’s in the cigarettes you’re smoking? nicotine, tar, smells of dust and pain and gray and black and character

the package too shiny the cellophane too easily ruined, i’m tearing the top of it, we don’t have a lighter, you say it’s okay,

but is it really?

you can’t hold a cigarette – your hands too tight too stiff, your grip too loose, the thin paper-wrapped poison grows elusive steadily while you’re trying to keep it but it just keeps burning and burning and it’s really your choice whether it’ll burn by itself or you’ll help it disappear

my eyes are filling with smoke i pretend it’s not making me cry i say it’s my eyeliner that it’s nothing that the wind’s blowing too hard my fringe’s gotten too long an eyelash has penetrated in my eye that it’s nothing nothing nothing or everything everything but the fumes

is it a shock when you die or when someone dies that you experience i can’t stop thinking about him about how he must be feeling i can’t stop thinking i can’t stop asking

how is he going to live

how is he going to sleep

Filed under: парченца   |  2 Comments

23Jan12

well oh

oh my baby

you’re so sweet it

makes me cry

 

edit: i really hope everything can wait ‘cos otherwise i’m scrwed

Filed under: Uncategorized   |  Leave a Comment