the chemical reactions in my body flow, rattling and venomous – what’s in the cigarettes you’re smoking? nicotine, tar, smells of dust and pain and gray and black and character

the package too shiny the cellophane too easily ruined, i’m tearing the top of it, we don’t have a lighter, you say it’s okay,

but is it really?

you can’t hold a cigarette – your hands too tight too stiff, your grip too loose, the thin paper-wrapped poison grows elusive steadily while you’re trying to keep it but it just keeps burning and burning and it’s really your choice whether it’ll burn by itself or you’ll help it disappear

my eyes are filling with smoke i pretend it’s not making me cry i say it’s my eyeliner that it’s nothing that the wind’s blowing too hard my fringe’s gotten too long an eyelash has penetrated in my eye that it’s nothing nothing nothing or everything everything but the fumes

is it a shock when you die or when someone dies that you experience i can’t stop thinking about him about how he must be feeling i can’t stop thinking i can’t stop asking

how is he going to live

how is he going to sleep

oh my baby

you’re so sweet it

makes me cry

edit: i really hope everything can wait ‘cos otherwise i’m scrwed

we were talking about whether winter or summer is better 
’cause i knew i hated summer and i thought i preferred winter and someone told me it’s so easy to cool down when you’re hot and i thought it’s just as easy to get warm when you’re cold

or so it seemed in the haze of july but i really thought it was true until now, until today

you cannot escape the cold

you cannot run from the freeze

you could warm up for a while but it’ll always be just for a while, temporarily, always in the expectation of the nonchalant wind to take over and blow

it is everywhere, when it’s cold

it gets under the sheets, in the boots, through the three pairs of socks, in your face, on your cheeks, beneath your hat (you even wear a hat), through the hole of your glove, through your eyes, into your eyes, inside your eyes

do you know that the pupil is actually a hole? like a real, no kidding and all, hollow thing

like it’s not only that i feel as if the wind’s penetrating into my eyes, it actually is, it actually does

through your sleeves..

the fingertips are on my tongue and i feel itchy scratchy biting against my neck leaning forward other fish to fry no man is an island coffee is cold microwave changes ionic structure chemistry test on thursday thought thought thought beep over gone sleep

but wait. the room smelled like banana and citrus and cinnamon and flour and oven and like thousands of winters.

книгите ми са 42 – разочарована, може да се каже, бях от първия си (и, мисля, последен) опит със Стивън Кинг – “Гробище за домашни любимци” и “Денят на трифидите” – нормално, фентъзи. не че имам нещо против but it’s not my cup of tea
Мартин Идън също беше so-so, но английската литература като цяло ми е трудна за четене. всъщност точно към това съм се запътила тази година, да попълня някои пропуски там:д всъщност, не съм съвсем без хич:

**

попълних някои класически липси

втората част на графа, противно на всички мнения, които чух, ми хареса повече

**

затвърдих интереса си към американската литература и за първи път се вдъхнових да прочета всичко на един автор

**

красивите думи носят носталгия, вино от глухарчета трябва(ше) да я прочета в края на лятото, a мемоарите на една гейша е прекрасно написана

**

в категория трудносмилаеми ще да попаднат

кланицата ми хареса, фарсът наистина беше труден за четене и странен, и не съм много сигурна, че го разбрах (и през цялото време ми беше смешно изписването на името на вонегът на корицата); що се отнася до оруел, намерих си и хубави неща, но вече съм ги забравила. но имаше нещо за любовта и как обичаме, ако някой се сети за този цитат, you know where i’m at

***

в полицата всички четат това попълних

и тримата са талантливи писатели – умеят да увличат, прочетох по няколко книги на всеки и определено не съжалявам

и анатомията на грей си е послужила от лекарки! :Д

**

като говорим за увлекателни книги, Калин не успя да ме запали по фентъзито, но за сметка на това

**

от новите се почерпих с

препоръчвам и двете! първата за по-замислените дни, втората – за дни, в които имаш нужда от побутване и живец. много свежест в тази книга.

**

крадвам си поредицата аз съм българче, хаха и включвам:

нещо много на време ми идва
третата е препрочетена всъщност
извод: обичам ги и тримата. странно за Каравелов, но мда.. харесвам го.

**

и последно, но не на последно място – книгите, които прочетох онлайн… но все пак едни от най-добрите книги, които прочетох

мда. click to look inside. вече се уморих да го пиша този пост, ако си стигнал дотук – браво. уърдпрес е наистина тъп, що се отнася до картинкокачването

anyway. предизвиквам всеки, който иска да се сподели в тази форма.>

is that in 2011

Наистина се опитах да спася едно приятелство. Или поне си мислех, че съм се опитала. Може би самата аз го прецаках. Може би казах неща, които не биваше. Може би говорех истини, когато не трябваше. Може би пренебрегнах другите и техните желания, молби и надежди заради собственото си шибано его.
Може би вината е тяхна. Може би те просто не ме предпочетоха. А защо трябва някой да предпочита някого пред някого другиго? Защо винаги опираме до първични усещания, вкусове, неприязънта на върха на езика ти е oh so bitter oh so sweet – наистина, наистина, с някои хора не можеш да бъдеш мил.
Не можеш да бъдеш приятел.

Какво всъщност се опитвам да кажа? Двама души могат ли да бъдат две половини? Не сме ли “всеки за себе си”, не е ли “по-зряло”.

Стига вече. Не искам повече да поглеждам назад. It’s over.  Не знам кога осъзнаваме, че нещо наистна си е отишло. Дали когато чуваш телефонът й да звъни с песен, с която е звънял и твоя; дали когато се чудиш да честитиш ли един имен ден и се сещаш, че тя го празнува всъщност днес. А не утре. И се радваш глупешки, че не си закъснял.

Whatever. I’m in freakin’ highschool.

***

И още: колко трудно е да кажеш “харесвам те”? И колко лесно е да си мълчиш и да се свиваш в самосъжаление, докато истинските неща са там навън и как може да не излезеш и да ги сграбчиш, как не ти се приисква да направиш нещо

Как можа да изпуснеш тези шансове, всичките

***

I have the inexplicable urge to change my life.

Искам нови хора в живота си. Искам нещо да правя. Ще се запиша на нещо. Ще си сменя компанията. Поне ми се иска. Наистна искам всичко да ми се случи сега. Знам, че непрекъснато го казвам. Все пак се надявам да се случи.

с Алекс правим планове. всичко изглежда възможно от тази гледна точка.

I think there should be things worth remembering. So here I go

A generation goes and a generation comes,
But the earth remains forever.
Also, the sun rises and the sun sets;
And hastening to its place it rises there again.

Blowing toward the south,
Then turning toward the north,
The wind continues swirling along;
And on its circular courses the wind returns.

All the rivers flow into the sea,
Yet the sea is not full.
To the place where the rivers flow,
There they flow again.

Book of the Ecclesiastes 1:4-1:7

(The Sun Also Rises)

we do not believe in ourselves until someone reveals that deep inside us
something is valuable, worth listening to, worthy of our trust, sacred to
our touch. once we believe in ourselves we can risk curiosity, wonder,
spontaneous delight or any experience that reveals the human spirit.
e.e. cummings

“You get what anybody gets – you get a lifetime.”
neil gaiman

“The last time I saw her it was red. The sky was like soup, boiling and stirring. In some places, it was burned. There were black crumbs, and pepper, streaked across the redness.”

(The Book Thief)

we lie loudest when we lie to ourselves

става все по-бързо
става все по-дълго
иска да върви нанякъде
и да го няма
и да е важно
и да си тежи на мястото
да го бъде иска
иска да го има
да е силно
без да бърза
без да бъде дълго
иска да седи и
да пътува докато седи
иска да го има
но да не е толкова просто
защото кой би искал просто това.

фабриката за романи

My spirit. That’s a new thought. I’m not sure exactly what it means, but ti suggests I’m a fighter. In a sort of brave way. It’s not as if I’m never friendly. Okay, maybe I don’t go around loving everybody I meet, maybe my smiles are hard to come by, but I do care for some people.

(Тhe Hunger Games)

and this is what i wish for now

not losing to the rain
not losing to the wind
not losing to the snow nor to summer’s heat
with a strong body
unfettered by desire
never losing temper
cultivating a quiet joy
every day four bowls of brown rice
miso and some vegetables to eat
in everything
count yourself last and put others before you
watching and listening, and understanding
and never forgetting
in the shade of the woods of the pines of the fields
being in a little thatched hut
if there is a sick child to the east
going and nursing over them
if there is a tired mother to the west
going and shouldering her sheaf of rice
if there is someone near death to the south
going and saying there’s no need to be afraid
if there is a quarrel or a lawsuit to the north
telling them to leave off with such waste
when there’s drought, shedding tears of sympathy
when the summer’s cold, wandering upset
called a nobody by everyone
without being praised
without being blamed
such a person
I want to become

Miyazawa Kenji

And this moment really sucks.

казваш си – стига. една мисъл, втора, трета, десета
първа дума, втора, пета, осма
отначало дори слагаш запетаите, после започва да ти пука все по-малко, мисълта ти тече гладко и нямаш нужда от ограничителни знаци пунктуация на кого му пука ако мисълта ти тече так                                       а

ако имах една възможност да поправя всичко да започна отнякъде другаде ако можеше хората да са други мислиш ли че щях да съм друга и аз

и щеше ли да има значение и да е по-добре

всичко в живота ми се свежда до цифри а о боже колко мразя математиката но всичко са изчисления в главата ми защо защо защо постоянно смятам; тази и тази оценка, а, значи още една шестица ми трябва, толкова минути до часа, ако искам да хвана трамвая, трябва да изляза след 23 минути, топля си вода за чая на минута и 20, кафето го претоплям само за по половин минута, ако изям това, ми остават още 400 калории, ако свършим по-рано, може да се видим, ама сигурно няма..

ако имах повече време за хората около себе си, щях ли да съм по-щастлива
никога не забравям никого, запозная ли се с човек, го помня до края, но защо е толкова трудно да поддържам връзката, защо е толкова дяволски трудно да не разруша мостовете, защо, ако всичко се свежда до това, да звъннеш един телефон, да пратиш един смс, да кажеш, липсваш ми, нека се видим, да се вкопчиш в човека и да му кажеш, както казвам сега на някого, моля те, обещай, че ще се видим

а защо да обещават те, когато ти си проклето виновен

оранжевите пердета в стаята. действат успокоително сутрин, и винаги ги гледам, докато майка ми чете, а аз се опитвам да заспя

когато бях малка и на следващия ден заминавах на зелено училище, и не можех да заспя от вълнение, винаги към полунощ чувах отгоре някакъв шум, мислех си, че някой се пързаля на ролкови кънки, по-късно майка ми ми каза, че съседката си взимала вана, защо толкова късно си взимаше вана не знам, сега не я чувам да го прави обаче често си суши косата пак по малките часове не знам може би тогава всички останали вкъщи спят й е по-спокойно или гледа повторение на сериали в късните часове или не става рано за работа или е един от тези хора дето не спят или дето не им трябва много сън

много се изморявам напоследък, не си доспивам, не си почивам, не живея въобще, не знам живяла ли съм някога, но по-важно е, ще живея ли в бъдеще, ако всичко е пред мен къде къде къде е къде е

мислех да говоря и за колко безсилна се чувствам напук на усилията които полагам но някак си няма смисъл вече пукаше ми преди ден вече не моментът се губи

понякога искам да размахам ръце и да извикам хей аз съм тук чувате ли виждате ли ехо ало здрасти да съществувам жива съм жива съм жива съм жива съм

вените внасят, артериите изнасят

искам да чувствам нещо малко повече от изпомпване на кръвта от този неживеещ мускул, искам да се раздвижи тая кръв, да живне, да кипне, да се разчувствам, да почувствам, че съм нещо, че съм за някого нещо, че си струва каквото и да правя че може би все пак и досега

не съм живяла ей така. напразно

не искам да умра без да ида на техен концерт.

p.s.: I like a boy I don’t know. Funny, ‘cos I think he’s just right for me.
http://emental.wordpress.com/2010/08/30/%D0%B2%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B2%D0%B0%D0%BC-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD/