Monthly Archives: January 2010

It was one of those days when it’s a minute away from snowing..

And there’s this electricity in the air, you can almost hear it, right? And this bag was just… dancing with me. Like a little kid begging me to play with it. For fifteen minutes. That’s the day I realized that there was this entire life behind things, and this incredibly benevolent force that wanted me to know there was no reason to be afraid, ever. Video’s a poor excuse, I know. But it helps me remember… I need to remember. Sometimes there’s so much beauty in the world I feel like I can’t take it… and my heart is going to cave in.

[23:37:50] She said: ami purvo 4e po nqkakuv na4in re6ih vutre6no da prostq na horata koito sa napravili kakvoto i da bilo
[23:38:09] She said: bez zna4enie dali te sajelqvat za tova, bez zna4enie dali gi e interesuvalo
[23:38:29] She said: nqkak prosto za da se sdobrq sus samata sebe si
[23:38:39] She said: prieh 4e horata pravqt gre6ki, nikoi ne e idealen
[23:38:59] She said: posle prostih i na sebe si po su6tite pri4ini
[23:39:36] She said: i nakraq re6ih 4e e vreme da spra da se vulnuvam ot tova kak i kakva 6te izlqza pred drugite
[23:40:16] She said: nqma kak da se haresa6 na vsi4ki i kolkoto i da si dobronameren kum vsi4ki ima hora koito vse 6te te gledat nakrivo
[23:40:16] She said: i..
[23:40:25] She said: nqkaksi se prieh kakvato sum
[23:35:26] 4metamorphosis каза: ох, не знам как да ти обясня, обаче няк’во много ми е добре сега.. като че сърцето ми е пълно с една необяснима любов към всичко (:
[23:43:03] 4metamorphosis каза: и аз така бях неотдавна.. някак се събудих един ден и прецених, че трябва да продължа напред въпреки всичките си страхове и т.н. и да се приемам каквато съм
[23:44:51] She said: imenno, horata koito te cenqt i znaqt kakvo imat s teb sa do teb, ne ti trqbvat vsi4ki za da bude6 6tastliva =)
[13.09.2009 21:55:49] sine loco каза: абе, живот си живеят хората, казвам ти…
[13.09.2009 21:56:11] she said: така е,живеят
[13.09.2009 21:56:28] sine loco каза: ех, кога и ние ще започнем :Д както и да звучи
[13.09.2009 21:57:08] she said: ;Д
[13.09.2009 21:57:08] she said: не знам.. може би сега

[11.01.2010 22:47:05] He said: Искам да продължиш.


“Out of the night that covers me, black as the pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be for my unconquerable soul.
In the fell clutch of circumstance I have not winced nor cried aloud.
Under the bludgeoninga of chance my head is bloody, but unbowed.
Beyond this place of wrath and tears looms but the horror of the shade,
and yet the menace of the years finds, shall find, me unafraid.

It matters not how strait the gate,
how charged with punishments the scroll,
I am the master of my fate: I am the captain of my soul.”

Oh, and I’m on my way to believing.

I don’t know why..

..обаче ми е добре. Спокойно, уверено. Макар и някак инертно. Окей, доста инертно. Просто е… в училище някак вървим наникъде, дори при наличието на край на срока и д и р е к т о р с к о (><), и имам чувството, че и животът ми не върви наникъде. Нима съм толкова зависима от училището?

Ама нали знаеш.. имам чувството, че като не върви училището, нищо не върви.

“А ти как си, какво правиш?”
“Нищо. Седя си. Все по течението.”
“Ние май винаги сме все така.”
“Май да. И май не е много добре.”
“Май.”

Та ей такова. Никакво.

seven minutes in heaven xD

Последната е задължителна. Две години точно, откакто я чух за първи път. Просто невероятно какви глупости помня.

Ding-dong, the clock is wrong. Dong-ding.
Tick-tock, stubborn clock. Tock-tick.
Inside your head.