please don’t try so hard to say goodbye

“As for me, I am a watercolor. I wash off.”

Anne Sexton

:) <3

малкосънконтролнималкосънконтролнималкосънконтролни

малкосънконтролнималкосънещастна съм

Евтим Евтимов *алт+3*

** някой ден ще си направя дълъг постинг с всичките ми любими негови творби, но сега е късно, пък и така, едно по едно, повече ще се зачета(т) в него.

Обич за обич

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Днес ми стига,
че нещо съм дал.
Може ти да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо

и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
да гори до последните дни,
до последния дъх и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!

Искам обич за обич.

I just wanna be alone now with the dark and the light.
That’s my favourite colour, blue.

All the things that I’ve forgotten, all the things that I’m not.
Holding back and never letting you see.

.. doesn’t seem too much like me.
No, it’s not like me at all.

I SEE ALL THE THINGS YOU MEANT TO ME AND THE THINGS YOU DIDN’T SAY.

Now I am.
Now I am.
Now I am.
Now I am.
Now I am…

ИЗ МОМИНСКИЯ МИ ДНЕВНИК (или защо не се влюбих в поет)

Някой се примъква, плах, към мене.
Друг досадник пъха мокри устни.
Скучно е без теб, Сергей Есенин!
Да не кажа даже, че е пусто.
Виждам, че поети има много.
Всички пият, пушат, пишат мъдро.
Но не зная ни един, ей богу,
който да е синеок и къдрав!
Здраве да е, нека са брюнети.
Хайде и да са плешиви. Може.
Но така обидно е, че – ето:
не умеят да ме разтревожат.
Може би лиричните разноски
раснат паралелно на стандарта?
Адски
тихо
е
без

Маяковски!
Дявол ли си, като нямаш тартор?
Едри, гръмогласни – виждам много.
Мразят всичко мръсно. И са прави.
Но не зная ни един, ей богу,
който да се гръмне от ненавист!
Майната им, нека си живеят.
Всъщност те са нужни и полезни.
Но така обидно е без нея –
звънката, шамарена поезия!
………………………………..
Аз самата съм безумно кротка.
Чиста като новичко индиго.
Имам майка, дъщеря и котка.
А от татко – цял чеиз от книги.

В революцията още нямам вноски.
Любовта? Тя нещо няма вяра в мене.
Тъпо е,
Володя Маяковски!
Скучно е,
Серьоженка Есенин!

Миряна Башева