Video on времето тук блика на тласъци – като петрола

I don’t know why..

..обаче ми е добре. Спокойно, уверено. Макар и някак инертно. Окей, доста инертно. Просто е… в училище някак вървим наникъде, дори при наличието на край на срока и д и р е к т о р с к о (><), и имам чувството, че и животът ми не върви наникъде. Нима съм толкова зависима от училището?

Ама нали знаеш.. имам чувството, че като не върви училището, нищо не върви.

“А ти как си, какво правиш?”
“Нищо. Седя си. Все по течението.”
“Ние май винаги сме все така.”
“Май да. И май не е много добре.”
“Май.”

Та ей такова. Никакво.