днес ми се пише

събирам внимателно и прецизно всички мисли, за да не забравя нещо.

днес ще се разказвам. така, както обичам да се слушам, така, както ще ми е интересно да се чета след време.

така че мнозинството да не ме разбира.

трудно е да ме четеш.
по-лесно е да ме напишеш, осланяйки се глуповато на някакви впечатления.

не мисля, че ми повярва, когато му казах, че е от песен.
и не мога да повярвам, че въобще ме интересува как някой е възприел еди-какво си.
но очевидно не мога все да играя ролята на момичето, на което не му пука от никого и нищо, защото кой въобще е този човек?
съществува ли, защото рано или късно всеки се оказва, малко или много, като всеки друг.

аз съм аз
ти си ти
аз съм ти
ти си аз

по принцип мразя пясък

Станала съм мълчалива. Не се разбирам. Когато искам да кажа нещо, не го казвам точно както ми се върти в главата. Липса на думи.

Малко ли чета?

ужасно ме е страх от стълби

ако бях на стъклен покрив и 15 етажа височина, щях да умра от страх

височините ме плашат. буквално и преносно

двусмислиците не ги харесвам, не обичам неизказността, недоизказаното, премълчаното, food for thought, оставеното за после, отложеното

обещания не се спазват. точка по въпроса.

годините нямат значение. it’s just a number

великите житейски истини се осъзнават

и всеки път имаш чувството, че си стигнал до невероятно умозаключение, неправено досега, докато не осъзнаеш или някой не спука балончето, казвайки ти, че не си уникален

как така да не си?

имало твърде много хора

често вярвам, но понякога се изморявам

фокусираш се! и стреляш. гониш си целите
бори се 6 дена, на седмия почивай.

понякога се чувствам свободна
понякога дишам

Александър МакКуин се е самоубил.

Не се интересувам от мода, никога не ме е вълнувало.

Някъде някой беше казал, че иска да се самоубие. И друг му беше отвърнал “Пожелавам ти никога да не узнаеш защо хората се самоубиват.”

и замисляйки се…

какво наистина би те накарало да сложиш край. не, Край с главна буква, ето така.

какво би те отчаяло толкова много?
загуба, липса, слабост

всичко?
същевременно нищо

аз не бих могла
това прави ли ме слаба
или силна

има ли силни в тези случаи?

има ли начин да умреш с достойнство?

една моя съученичка ми каза, че чувства, че ще умре млада

как може да го усещаш?

преди години някой ми беше казал, че ми е къса линията на живота

не обичам да вярвам избирателно, но в това не вярвам

не вярвам на С., когато казва, че сами чертаем съдбата си

не вярвам, че е предначертана either

от време на време летя

дълго се въртя преди да заспя

чай не обичам, точка. колко непоетично от моя страна

не смятам, че мога

обичам да творя

не обичам да не ме оценяват

не смятам, че мога

изведнъж ми хрумна куче в чемкедже

Светослав Минков е писал разкази на тъмно. И като се развиделява, се вижда и разказът по-ясно. Нещо такова.
Написал Дамата по заглавие. Ей така.

не мога да пиша

обичам оксиморони

обичам думи

думидумидумидуми

не учим достатъчно думи!

обичам си госпожата по български. и госпожата от уроците си я обичам, въпреки че не се виждаме вече
обичам учителите да ме мотивират, да ме карат да ги слушам, да ме впечатляват

малко неща успяват

много се тревожа

намерих си читанки

не обичам да пътувам.

утре имам олимпиада. не съм пипнала учебник. ще почета за лека нощ, така като гледам, и може би утре в превозните средства

тия какво си въобразяват, бе?

аз да си се оплача.

добре е да имаш небе

споменавала ли съм, че много обичам небето?
ще му посветя пост. може и блог.

някой ден ще намеря време за всичките може би-та

сега – тръгвам

вече не ми се пише

и не казах и половината, което исках

One thought on “

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s