ти

Ти си просто бебешки неразбирателен. Абсолютно убеден в собствен сос. Невероятно глупав в ирисите си. Дано погубването ти струва две и половина. Монетите ще ти се счупят.

Продължавай по червенкосието на ри(т)мите си да опитваш. Все доникъде ще стигаш.

Ти си просто по детски неразбран. Абсолютно неубеден в собствен сос. Консервиран със съмнения и сервиран на плоскост от бледи копия.Продължавай по червенокосието на ри(т)мите си да опитваш. Все доникъде ще стигаш.
Ти си театрално поклонение. Фантазиране от скърцащи гуми. Съкращаването на сричките ти се прелива в мъгла от поредици.Продължавай по червенокосието на ри(т)мите си да опитваш. Все доникъде ще стигаш.
Ти си по детски неразбран. Ти си все пречупването на идеалите. Ти си център на света. Ти си антоним на света. Ти си просто вбесен.Продължавай да умуваш. Все дотам ще стигаш.
Ти си пост-модернизъм без очи. И ирисите ти са изпити и поети в мрака на сбъдването. Не мож’ бъдеш щастлив, все нещо няма да ти стига. Миризмите на далечните страни ще те обгръщат. Прасковените завеси леко ще се спускат. Всяка нощ при теб ще идвам. Ще вали и ще се будиш, плахо ще ме викаш. На ръба ще стоиш и ще се молиш. Повече не искам да те пущам и не мога.