a storm is coming but I don’t mind
people are dying, I close my blinds

all that I know is I’m breathing now…

I want to change the world. Instead, I’m sleeping.
I want to believe in something more than you and me.

all that I do is keep breathing.

продължавам да виждам красивото у всеки друг, във всичко друго, но не и у себе си

тези дни особено ме вълнува казусът за себеприемането, положителното мислене, Like-yourself-and-everbody-else-will-like-you-sort-of-thing.

idk… it’s still fucking my mind

чета Сартр и някак не съм сигурна, че го разбирам, но пък (kind of) трябва, пък и интересът ми към френското ме умолява. буквално ми е паднал на колене и подръпва крайчеца на овехтялата ми рокля, гледайки ме с големи, молещи очи.

онзи ден сънувах как държа бебе. беше толкова… сладко, you know. не знам чие беше, но само си го гушках и не исках да го пускам

а в петък видях невероятно бебе в трамвая. от онези, за които си убеден, че са на не повече от два-три месеца, но гледат толкова сериозно и зряло. малки хора. толкова големи и толкова крехки в същото време. прекрасно беше, не можах да си откъсна очите от неговите. имаше малки, плетени, бели чорапчета..

everybody, everybody wants to love
everybody, everybody  wants to be loved
whoa, whoa, whoa

може би трябва да направя списък.

да, още сега.