whatever tomorrow brings, I’ll be there

пролет е


когато слушам дженезис и чета Плат
когато вятърът разпилява косата ми
когато тревата стига колената ми
когато вчера е свършило
когато имам надежда
(когато) не бива

да поглеждам

когато никога вече не посягам към молива
когато розовите цветове са се изчерпали
когато съм си себедостатъчна
когато дъждът е хубаво нещо
когато си мисля за болници
(когато)  имам

толкова душевни сродници

когато съм умислена
когато вървя по-бавно
когато не мога да плача
когато ми се иска да викам
когато се радвам, че съм различна
(когато ми се иска да съм различна)
(когато) всичко свършва и всичко започва

когато пораствам
и не го усещам като задължение

когато се приемам “по-зряла, отколкото съм”
защото е единственото зряло решение

I can’t dance (but

that’s okay)