each broken heart will eventually mend

july е скапан месец
нищо не е случило
нищо не се случва
времето спира, има бури
аз си седя вкъщи
лято е, искам да е есен

Кога е най-трудната загуба
да бъдеш изпиван да бъдеш излишен
да бъдеш по(-)малко да знаеш все повече
кога прелива чашата кога се спъваш в масата
кога всички цветя си приличат и всички дни се сливат
кога си по-малко жива?

—

тя стои на гарата
(една малка гара)
събирателно на спомени
отрупана с боклуци
до горе и със случки

и носи червено палто
(той каза че й отива)
и крехките й ръце стоят на студа
но той нали идва

и тя е щастлива
и тя се оставя
на малката гара
събирателно на спомени
за първата й целувка
несполучлива лепнеща болезнена и смешна
с момче като нея момче от долния етаж
после клетви после смях
и една загубена обувка

за първата загуба
две светлини две мъртви тела
къде са другите две
къде бяха другите две
къде съм аз къде е Тя

за първата мечта
за първото бягство за първите изгреви
лъчи студ одеала изгледи
развързаните връзки
и дънките на кръпки
първото задавяне след първата цигара
и първата усмивка искрена отдавна
докато тя изгаря

ожулените колене
(а тя не е на 10)

но той идва

тогава гласът на гарата звучи фалшиво
тогава тя (се) изпуска от поглед
тогава тя бяга и си представя че някой (някъде) ще я хване
и спира на светофара
заради всички първи пъти
заради всички френски филми
и всички трески в пръстите й

тогава сваля обувките си
и ги хвърля в канавката
тогава маха палтото си
и го дава на онази старица с голямата шапка
която проси всеки ден под малката арка
също толкова малка като онази гара
събирателно на спомени

тогава тя се прибира
и кафето горчи
от сълзи и от липса на захар
в малкия скучен живот
също толкова малък
като онази гара
събирателно на спомени

тогава тя го вижда
държи за ръце жена
и две деца на плещите му
и две празни очи
(които до вчера са били нейни)
тогава на нея
й е толкова болезнено
че той се прибира при някого;
а за нея – единствено
е онази малка гара
събирателно на спомени