if you’re afraid of heights…

incubus са група, която ти напомня за един сезон
на мен – на нещо студено, ветровито, въздишащо, малко, натежало, свеждащо очи, почти заминало си, но все още колебаещо се, сиво, остаряващо, превръщащо се в друго

и все пак, понякога, има някоя и друга мелодия, напомняща на нещо (все пак не толкова) различно
нещо жълто, като презрял плод, закъсняло,  сбъркало акорда, залязващо, пясъчно, носталгично, улавящо последни слънчеви лъчи, прибирайки ги до някое друго лято

не отричам, че Н. ми липсва
като приятел, като човек, като нещото, което значеше
но и двамата сме твърди горди и имам странното съмнение, че отношенията ни ще се превърнат в ‘чао’ и ‘здрасти’

сякаш влезе, изтупа си миризливите, кални, мръсни кецове на непипания ми килим, споделихме си негативни и не толкова неща, сипах му кафе, научих го да го пие, а накрая той остави чашата наполовина празна и каза, че си тръгва

не става въпрос за носталгия; не ми е болно или тъжно, не го харесвам, обичта ми е чисто приятелска и платонична
ама е тъпо..
по принцип той трябва да се извини, държа се супер неадекватно, както обикновено, говори ми някакви пълните глупости и очаква аз всичко да приема с усмивка, а ако не, съм нетактична, нетолерантна и груба. е, сори.

ама не, аз винаги първа се сещам, винаги аз ще оправя нещата.. не. не, мерси.

искам есен. и шарени чорапогащи. ама не на раета и т.н. просто шарени. цветни.

вече не мисля, че ще ме депресира. като се замисля коооолко е красиво…
пък и ще си имам оправдание да съм болна, мхм.

не мога да правя повече първи крачки. нека малко някой друг.

Имам много особена връзка с майка си.
I have a truly odd relationship with my mom.

думата е odd..

Говорим си много, но рядко. Иначе – малко, основно, двусрично, без думи, с въздишки от едната страна и ‘оф’ и ‘уф’ от досада от другата; – често.

бързо пораснах

И някак не ми е бреме, но като че ли съм достатъчно нахална да си мисля, че мога да кажа нещо във всяка ситуация, а в дни като тези осъзнавам, че имам какво още да науча.

ignorance is bliss but знанието е сила?

май вече мога да мисля само
не мога да си изказвам мислите. някак не става. искам да кажа нещо, но не знам какво. искам да изглеждам умна, но няма пред кого

secret: искам да срещам хора като мен. хора, които ще прочетат нещо и ще изпитат същото като мен. хора, които въобще четат. хора, които ще ми препоръчат някоя песен. не група. песен. хора, които ще те поканят на разходка, а не в парка. които ще искат да пият топъл шоколад, не кафе. и които ще се правят, че пушат студения въздух през зимата, вместо истински цигари. искам да срещна истински хора. чисти хора. необременени с днешните стандарти, стереотипи, натиск, напрежение. хора. обикновени, но всъщност толкова специални

хора, които слагат запетайки, където трябва. и които понякога ще напишат к’во. и които не ползват тъпи емотиконки. които също като мен мразят чай. или, може да обичат, но да не ми го натрапват. които ще ми вземат нещо за пиене или ядене, което обичам, през междучасието. с които ще четем някаква статия и ще се заливаме от смях. с които ще лежим на топло в някой студен зимен следобед. с които ще гледаме филми и няма да си говорим по време на тях. пред които няма да ми е тъпо да се разрева. пред които няма да се притеснявам, че ако се разсмея, ще изглеждам супер нелепо и … смешно. пред които няма постоянно да си гълтам корема и да се притеснявам в каква поза съм застанала, защото и те ще са нормални и няма да държат диети. които ще обичат плодове. които ще ти позволят да си поцивриш на рамото им, когато ти е кофти. и няма да те питат, и няма да ти казват ‘стига толкова’.

човек, който не използва прякори. който не може да готви, но с когото ще се научим. с когото ще си правим караоке. който ще учи с мен. който ще бъде по-силния от двамата,  когато изнемогвам. който ще ме черпи с дъвка, дори да не съм поискала. и ще ми подарява химикалки.