Мисля.. че все още съм твърде далеч.
Далеч от себе си, далеч от нещата, които искам (да бъда), (да мога), (да зная), (да имам), (да нямам).
Миналата година по това време бях много по-объркана, затворена, недоволна, не-в-мир, не-… Бях обсебена (обсебваща), вървяща в една посока и мислеща в друга, консенсус не съществуваше в нито едно отношение, бях разпиляна, измачкана, продупчена. И се губех, и се търсех, и си мислех, и не съществувах; или съществувах, като ехо и отражение, като нещо, но нещо, което беше нищо, като нищо, отчаяно търсещо да бъде нещo(;) като себе си, но толкова извън това.
И всичко беше тъжно и носталгично (любимата ми дума според С.), и забравено, и отдавна, и никога не било.
Не, не ми е любимата дума всъщност, напротив; но понякога е най-описателна за начина, по който се чувствам, най-подходяща, най-съдържателна, най-изчерпваща ме/се. Търся думи, защото напоследък забравям и ми е неприятно. Не обичам да се откъсвам..

Здраво съм хлътнала по едно момче…
По принцип не пиша такива неща, обаче какво пък.
Не знам, изпитвам някакви страхове, не искам да се разочаровам.
А колко ми е лесно винаги да го направя..
И също да се очаровам, мхм..

Имах планове цял ден да решавам задачи, ама нць; не стига, че спах до обяд, ами и после ме беше обхванал творчески мързел, а накрая майка се обади да видя някакви рамки и тъй то.
Но пък си имам нови рамки де, във вторник ще са моооои. Харесвам ги, много ги харесвам, много повече от старите, които бях избрала съвсем набързо. Тези ще си ги нося. Пък и с очите съм добре, макар че имам новопоявил се астигматизъм. И се оказва, че диоптрите ми са супер малки, по-малки от тези, които си мислех, че имам. Направо не е за вярване, че цяла година съм живяла в заблуда.
Той носи очила…
Не знам дали го пиша, защото съм 98% убедена, че няма да ми влезе в блога, защото няма да тръгне да ми рови по фейсбука; или защото тайно се надявам всъщност да го прочете..
Звуча като глупава тийнейджърка.
Ама аз май съм си де..

На него очилата му отиват, охх.

Оф.

На бюрото ми има тамън 10 книги, от миналия месец съм ги струпала и хич не вървят, не съм ги почвала, освен най-горната… занемарила съм се откъм четене напоследък.  Но в нас има хубави книги, ще ги прочета..

Бръм, утре сериозно ще решавам задачи… стоооо процента.

Имам добро чувство за идващата учебна година. По-уравновесено и спокойно ми е, по-претръпнало. Може би съм се превъзмогнала.

Ииискрено се надявам да не е като преди, мразя да съм супер притеснителна и т.н., при положение, че уча редовно и качествено.

Не знам, ама самочувствието и увереността никога не са ми били силна страна.

Ох, обаче съм хлътнала, както казах, и ми е едно такова безоблачно и леко и хай, а в същото време и едно… тревожно. Но ще видим.

Май ще ходя на народни танци. Не знам нито едно хоро.. Ще карам някой да ме учи, че срамота.

Не мога да се пусна по течението :/ Не ми се отдава, как да стане, не мога да не мисля, да не ми пука, да ми е безгрижно.
Няк’во..

пък и

your head will collapse if there’s nothing it

но и без това

you’ll ask yourself, “Where is my mind?”

бтв, Fight Club е мнооого добър филм
и Remember me, нищо, че е с Едуард от Здрач, нищо общо.
и The Shawshank Redemption + книгата
и още какво съм гледала наскоро… сега май ще пускам Pierrot Le Fou, влюбих се в това

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s