marchin’ on

искам да попия в теб. всеки път, когато кашлям, сякаш се опитвам да изплюя мислите за теб, да те отърва от себе си, не защото не те искам, а защото не мога с теб
но не мога и без теб
искам да пробиеш, да излезеш извън кожата ми, защото растеш все повече и повече под нея и ако се спукаш и потечеш в кръвта ми, ще я замърсиш със себе си, ще я напълниш със себе си, тя ще прелее от теб, аз ще прелея от теб и вече ще съм не само аз, която те иска, ще съм аз с част от теб, която не те иска, но не може да те върне
а можеше да си просто лист хартия или дъвка, а можеше просто да се опитам да те върна, да те дам за рекламация, да те предложа на друг, да пусна обява във вестника, да те забравя, да те задраскам, да те изтрия и затрия, да те махна, да не те…
знам, че е лошо, когато тъжните песни ми напомнят за теб и когато седя и мълча, и знам, че си мисля, за теб, мислейки за нищо, и опитвайки се да не мисля за нищо (и за теб)
знам, че не е прилично да те гледам така, не е хубаво да те гледам постоянно, да те виждам, когато си там
знам, че ме виждаш през фотосоларните си стъкла и ме виждаш, когато сме един срещу друг и знаеш, че не се прибирам и се мотая, и закъснявам, и обикалям само заради теб
знам, че не мога да съществувам чрез теб
знам, че не можеш да ми липсваш
че не мога да те липсвам
опитвам се да не мисля за теб, опитвам се да си конструирам мислите, но те изобщо не са никакво лего и не знам дали някога съм имала лего, май не; мога да редя пъзели, но не обичам тези лабиринти, не те искам загубен, не искам да те търся, защото (за първи път) знам къде си, знам, че си ти; ето, намерих те, намерих те, най-накрая те намерих; това не е обяснение в любов, просто обяснение
не знам как да ти се обясня, не знам как да прогледнеш
може би…
there’s always another day
и може би
си ти.

днес не ме натъжаваш

и не са ми нужни нечии одобрения

и уча испански

и имам страхотни приятели

и се смях много днес

и въобще, всичко може да е плюс

може би ти създавам грешно впечатление, може би ме виждаш само в светлината на //лигла// усмихната, и макар това да не съм съвсем аз, се боря да съм, и кой знае дали това не е толкова непоправимо лошо

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s