soooo.

болят ме мускулите, болят ме краката, пръстите ми са студени, умът ми е уморен, но не ми се спи, а днес е първи октомври

започва най-необяснимо (не)приятния, страшен, ветровит, променлив, лилав месец

всъщност, октомври е огромни жълти листа, опустели пътеки, мека, влажна светлокафява пръст, малки камъчета, които подритваш на път към вкъщи, горещ шоколад, разтапящ в устата ти гъстата си консистенция, капки дъжд по прозорците на градския транспорт, светнати лампи в 5 следобед, кратки книги, входни нива, пръстени на левия показалец, сиво и червено, разни усмивки, плетени шапки

yeah, there’s sооome sort of magic

—

другата сряда започвам народните, което е хубаво от една страна, защото си го исках от преди, но е отвратително, защото вече е след

не знам какво точно да правя
I’ve been here before, it’s the only road I’ve ever been down, но всеее пак… този път е различно

не чувствам толкова необходимост да е с мен, да съм с него, колкото.. просто знам, че е той, че той е всичко, което съм си внушавала, че е имало у някого, само че сега всъщност го има

еми, сори. шанс

донякъде напредвам емоционално, опитвам се, но все още е кофти. мисля, че е хубаво, че този път се отдръпвам преди прекалено immerse-ване

знам ли, бе

what’s a Wonderwall anyway?

едит: харесвам си блога. може да е доста хаотичен, разбъркан, боклуджийски n stuff, но е уютно, топло, цветно, приятно местенце. мое си.