на върха на езика ми е, студен. кубче лед, което залепва на повърхността на устните ти, слепва се с вкусовите ти рецептори и обърква осезаемостта ти. добре оформена топка сладолед, която просто не се топи, сякаш я гледаш през стъкло, във фризера, тя е вечно замръзнала, вечно замразена, вечно студена, вечно сладоледена.
на какво има вкус? на ягода. да. винаги искам да ям такъв сладолед. с този вкус. веднъж те видях с кутийка ягодов сладолед. беше тъмнорозов на цвят; изглеждаше евтин и с неизвестна марка, сигурно не е бил кой знае колко вкусен, но ти се усмихваше, макар и не на мен, и аз се усмихвах заедно с теб и мислех колко е сладко да ядеш ягодов сладолед.
винаги, когато съм на кино, ям сладолед. не обичам пуканки, ядките в шоколадова обвивка са вкусни, но скъпи, умишлено избягвам храни в пакетчета и взимам такава в кутийка…
винаги един и същ, банален вкус, швейцарски шоколад
мисля, не, знам, че няма да го сменя. мога да пробвам, има толкова много видове, има такова огромно, огромно разнообразие и аз просто се придържам към познатото.
на върха на езика си ми. нищо не ми напомняш, но не си кратък, не си безличен. знам какъв си. студен и топъл, последните дни на есента са в теб и си всички н-та. носталгия. норвегия. нож. номер. нос. някъде. някого. някак. north. notochord. negligent. narrow. nevermind.
произнасям те леко и безпроблемно, не защото нямам френско “р”, не защото името ти не е дълго и преплетено и сложно, не защото не съдържаш вариации на моите истории
ти си този, с когото слушам snow patrol и phoenix, и blur, и може би beck и изобщо не искам да се връщам, но изгарям да си спомня(м)
ти си този, с когото искам да продължа, този, който знам, че ще ме спаси от всичко и всички, който ще ми направи сандвич (да, сандвич) и ще знае, но просто ще го изтърпим
искам да преживея всичко
искам да изживея всичко
но не искам да надживявам и не искам да претърпявам
твоите цветове са синьо и сиво. тъмносиньо и светлосиво. обичам те.
миришеш на комини и зима, в теб няма нищо есенно и въпреки това си най-много и най-повече есен от всички други
не искам да си тръгваш… но винаги, когато дойдеш, ми напомняш за следващия, и не искам да те има, искам да те проспя, да те пропусна, ти си просто влак, аз никога не гоня влакове…
ти си моментът, в който започвам да си правя списъци за Коледа. не вярвам в чудеса. и в кредитни карти не вярвам. и двете не съм ги виждала…
искам енциклопедии с гланцирана хартия, искам карти, искам календари, искам ключодържатели, искам приказки на Братя Грим и всичките филмчета с принцесите на Дисни, искам чадъри, чорапогащници, часовници, искам чаши, искам всички ч-та и всички к-та
ти си точката, в която ми ухае на Коледа и просто не искам нищо друго, искам точно това, искам само да ми мирише на Коледа
ти си всички н-та без н за носталгия и н за неделя.
на върха на езика си ми,

–

–

–

ноември