общо взето, скучно

недели в жълто
кафе следобед и параграф 22
дъжд и убийство в ориент експрес
мисли посред нощ
изрезки от списания
лимонов пай в хладилника
банани сутрин
рецепти на конвейер
толкова книги които не съм прочела
и т.н

*пусни и чети, защото забравих да слушам, докато пиша

напоследък ми се върти, че трудно се изразявам
станала съм тромава, бавна, мудна, спряла каквото там решиш по отношение на приказките
и докато се въртя и гледам пердетата, и броя овце, опитвайки се да заспя, ми идва на ум, че не че нищо не мога да кажа, ами нямам какво да кажа
да си резюмирам годината – бля, не мога. или не, мога, но какво да кажа. не си спомням нещо специално да съм си пожелавала, нещо специално да съм искала
на миналия си ден бях къдрава, валя дъжд, возих се в старото влакче, правихме контролно на думи, ядох рафаело, почерпих ММ, все още си носех очилата, пуснаха ни по-рано, возихме се на лодка в борисовата, говорихме си за учебниците по испански, ядох палачинка с шоколад, миришеше на пролет, тревата беше много висока, бях с черния суитчър, имах някаква снимка с тениската на ей си ди си, косата ми беше толкова пораснала и се чудех колко много неща може да ми се случат
няколко дни по-късно си говорих до късно с Ники, един толкова странен и толкова забравен човек, един човек, който съществуваше навремето в моя живот, а сега ми се струва голям филм – и той е филм, самият той, и слава богу, отдавна минаха финалните надписи
да, ако има нещо, което съм научила, е, че всичко минава. и всяка изпитана болка утихва, и всяко сърце се лекува, и слънцето изгрява отново, и нищо, абсолютно нищо не е вечно в този живот
та, разговор с Ники, една излята бутилка в мивката, едно счупено преспапие, една опаковка от дъвка, накъсана на малки парченца, две-триста сълзи над клавиатурата и толкова яд за нищо
после Йо имаше рожден ден, ходихме на парад, напъхах си униформата в чантата, беше много топло, ядохме фаст фууд, валя дъжд, И. се влюби в М.
после бяхме първа смяна, започнах да нося поли, започна да ми минава, започнах да съм в добро настроение, лятото идваше, беше горещо, сутрин птичките пееха в 6 сутринта, правехме си снимки в час, Капка ни правеше забележки, караше се на Жоро и Гери, че носят слънчеви очила в час, а те издъхваха на чина до прозореца, правех тестове след тестове и беше спряло да ми пука, ядях всякакви глупости за закуска и си хващах косата с фибичка на една страна
после бяхме ваканция и аз носех къси панталонки и не си изправях косата, ядяхме царевица в борисовата – боже, колко царевица в борисовата съм изяла – правехме си снимки, а Ники (друг Ники) ми цапаше маратонките с палачинки, които накрая давахме на бездомни кучета, мислех си за фотография, хрумваха ми идеи, някои, от които се сбъднаха
после си носих червения суитчър, бях на диета, бях при баба, ядях мюсли, бях влюбена в мюслито.
една нощ се събудих ми беше лошо, бях хванала от тези летните вируси, и станах, и се разхождах, и накрая се озовах на един стол в кухнята, прегърнала колене с две ръце, клатейки се напред-назад, и искайки само да свърши; странно как само когато си болен осъзнаваш колко тъпи са всички други неща, за които се тревожиш, и как в този момент, в който организмът ти се намира в някаква болезнена експлозия, се молиш само да ти мине, да мине, да мине, да мине
толкова пъти съм се молила нещо да мине в онази къща
после се върнах, купих си розовите платформи, правихме снимки със саня, валеше дъжд, слушах дъб еф екс и чаках, а чакането винаги е по-вълнуващо
после видях разни хора с нови очи и те станаха важни за мен, а някои, които вече мислех, че съм обикнала, оставих някъде назад
после бях глупава и чаках, чаках, чаках, изкуството да чакаш
и какво чаках толкова не зная, но чакането* свърши доста късно и свърши с мойте кафеви очи
преди да свърши не знам какво се случи, не помня, но беше студено, загубих си част от копче (?!), четох неща, които си мислех, че няма да чета, четох на английски (!!!), водех съществуване, включващо малко сън и много задачи за вършене, но не помня тревога
като свърших с чакането*, започнах да се притеснявам, и така, малко по малко развивам старите си навици и се тревожа, натурално, за всичко, и цивря, кажи-речи, за всичко, ей така, от нерви, и понякога, ако ми остане време, се чудя кога ще спра с тези глупости
като изключим това ми психическо отклонение, което, да речем, е моментно, се чувствам по-уравновесена и спокойна от всеки друг момент в живота ми и знам, че това е порастването, и че все натам вървя, и че много неща в мен се задълбочават и пускат такива корени..
о, аз не съм интересна. а пък това звучи отчаяно, сякаш много искам да съм интересна. е много ясно. кой не иска. пълно е с интересни хора, за мое щастие обаче. и някои от тях се навъртат около мен, за да ме разнообразяват
допуснах грешки и, разбира се, пост фактум научих, че са такива. нищо. това е животът
не искам повече да се тревожа. не искам да живея още една година напразно, не искам да живея още една минута напразно и колкото и яко да звучи това, няма как да стане
има толкова напразни моменти
не ми се случват много интересни неща. понякога мисля, че сама ги избягвам. но повечето неща ми носят стрес. защото трябва. защото задължават. а задълженията ме плашат. срещите ме плашат. думите ме плашат. всичко ме изнервя. мразя да планирам. но винаги планирам. не искам да съм толкова сериозна. и не съм. но пък съм страхлива.
ама това май вече е ясно

засега положението е горе-долу следното – опитвам се да чета колкото се може повече и искрено се отчайвам от мисълта, колко книги не съм прочела. а майка ми казва, че има хора, които въобще не са чели, ама какво ги грее. а като споделя с Криси, тя ме подкрепя, и двете започваме да уфкаме и пфкаме.
между другото Пламен казал на Криси, че има много звучен глас. това е вярно. като мляко. Криси е кафе с мляко. от миналата година си го мисля, чак сега се сещам да го кажа. мирише на портокали. всъщност не. но някак си напомня
впрочем майка ми е голяма лигла. и, мисля, най-добрият ми приятел. много я обичам. всеки ден се удивлявам колко неща прави за мен. а пък аз съм голямо бреме. предполагам, че това е да си майка. наистина има неща, които не разбирам
старая се да уча редовно. и качествено. опитвам се да съм мотивирана, но много неща ми действат с обратния ефект. лесно се отегчавам. това му е лошото. в училището има прекалено много рутина, за да не се отегчиш. we’ve all been there anyway
о, и готвя. понякога. получава ми се. понякога :Д
а, и повече няма да се водя по класа. note to self: think about yourself!! най-ценният съвет. знам, че изглежда сякаш мисля за себе си прекалено много, но това е подхранване на егото ми. за важните неща съм много немарлива. забравям се. и си вредя

и между другото ябълките са най-тежкият плод. това е безспорната истина.

One thought on “общо взето, скучно

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s