Here’s a thought that came to me yesterday: I’d like to wrap my memories beautifully but perhaps I need beautiful memories for that.
And here’s a thought I came across unexpectedly: A good memory is not enough to make good memories.

I think there should be things worth remembering. So here I go

A generation goes and a generation comes,
But the earth remains forever.
Also, the sun rises and the sun sets;
And hastening to its place it rises there again.

Blowing toward the south,
Then turning toward the north,
The wind continues swirling along;
And on its circular courses the wind returns.

All the rivers flow into the sea,
Yet the sea is not full.
To the place where the rivers flow,
There they flow again.

Book of the Ecclesiastes 1:4-1:7

(The Sun Also Rises)

we do not believe in ourselves until someone reveals that deep inside us
something is valuable, worth listening to, worthy of our trust, sacred to
our touch. once we believe in ourselves we can risk curiosity, wonder,
spontaneous delight or any experience that reveals the human spirit.
e.e. cummings

“You get what anybody gets – you get a lifetime.”
neil gaiman

“The last time I saw her it was red. The sky was like soup, boiling and stirring. In some places, it was burned. There were black crumbs, and pepper, streaked across the redness.”

(The Book Thief)

we lie loudest when we lie to ourselves

става все по-бързо
става все по-дълго
иска да върви нанякъде
и да го няма
и да е важно
и да си тежи на мястото
да го бъде иска
иска да го има
да е силно
без да бърза
без да бъде дълго
иска да седи и
да пътува докато седи
иска да го има
но да не е толкова просто
защото кой би искал просто това.

фабриката за романи

My spirit. That’s a new thought. I’m not sure exactly what it means, but ti suggests I’m a fighter. In a sort of brave way. It’s not as if I’m never friendly. Okay, maybe I don’t go around loving everybody I meet, maybe my smiles are hard to come by, but I do care for some people.

(Тhe Hunger Games)

and this is what i wish for now

not losing to the rain
not losing to the wind
not losing to the snow nor to summer’s heat
with a strong body
unfettered by desire
never losing temper
cultivating a quiet joy
every day four bowls of brown rice
miso and some vegetables to eat
in everything
count yourself last and put others before you
watching and listening, and understanding
and never forgetting
in the shade of the woods of the pines of the fields
being in a little thatched hut
if there is a sick child to the east
going and nursing over them
if there is a tired mother to the west
going and shouldering her sheaf of rice
if there is someone near death to the south
going and saying there’s no need to be afraid
if there is a quarrel or a lawsuit to the north
telling them to leave off with such waste
when there’s drought, shedding tears of sympathy
when the summer’s cold, wandering upset
called a nobody by everyone
without being praised
without being blamed
such a person
I want to become

Miyazawa Kenji

I wanna rock n roll

казваш си, че повече няма да мислиш, че това е последното, че преди да заспиш, няма да си пълниш главата с глупости, че преди да загасиш лампата, единствено ще четеш, и думите ще бъдат пътеводител само към съня, и размишленията ще бъдат само чужди, непринадлежащи, не твои, не свои, не мои

казваш си – стига. една мисъл, втора, трета, десета
първа дума, втора, пета, осма
отначало дори слагаш запетаите, после започва да ти пука все по-малко, мисълта ти тече гладко и нямаш нужда от ограничителни знаци пунктуация на кого му пука ако мисълта ти тече так                                       а

ако имах една възможност да поправя всичко да започна отнякъде другаде ако можеше хората да са други мислиш ли че щях да съм друга и аз

и щеше ли да има значение и да е по-добре

всичко в живота ми се свежда до цифри а о боже колко мразя математиката но всичко са изчисления в главата ми защо защо защо постоянно смятам; тази и тази оценка, а, значи още една шестица ми трябва, толкова минути до часа, ако искам да хвана трамвая, трябва да изляза след 23 минути, топля си вода за чая на минута и 20, кафето го претоплям само за по половин минута, ако изям това, ми остават още 400 калории, ако свършим по-рано, може да се видим, ама сигурно няма..

ако имах повече време за хората около себе си, щях ли да съм по-щастлива
никога не забравям никого, запозная ли се с човек, го помня до края, но защо е толкова трудно да поддържам връзката, защо е толкова дяволски трудно да не разруша мостовете, защо, ако всичко се свежда до това, да звъннеш един телефон, да пратиш един смс, да кажеш, липсваш ми, нека се видим, да се вкопчиш в човека и да му кажеш, както казвам сега на някого, моля те, обещай, че ще се видим

а защо да обещават те, когато ти си проклето виновен

оранжевите пердета в стаята. действат успокоително сутрин, и винаги ги гледам, докато майка ми чете, а аз се опитвам да заспя

когато бях малка и на следващия ден заминавах на зелено училище, и не можех да заспя от вълнение, винаги към полунощ чувах отгоре някакъв шум, мислех си, че някой се пързаля на ролкови кънки, по-късно майка ми ми каза, че съседката си взимала вана, защо толкова късно си взимаше вана не знам, сега не я чувам да го прави обаче често си суши косата пак по малките часове не знам може би тогава всички останали вкъщи спят й е по-спокойно или гледа повторение на сериали в късните часове или не става рано за работа или е един от тези хора дето не спят или дето не им трябва много сън

много се изморявам напоследък, не си доспивам, не си почивам, не живея въобще, не знам живяла ли съм някога, но по-важно е, ще живея ли в бъдеще, ако всичко е пред мен къде къде къде е къде е

мислех да говоря и за колко безсилна се чувствам напук на усилията които полагам но някак си няма смисъл вече пукаше ми преди ден вече не моментът се губи

понякога искам да размахам ръце и да извикам хей аз съм тук чувате ли виждате ли ехо ало здрасти да съществувам жива съм жива съм жива съм жива съм

вените внасят, артериите изнасят

искам да чувствам нещо малко повече от изпомпване на кръвта от този неживеещ мускул, искам да се раздвижи тая кръв, да живне, да кипне, да се разчувствам, да почувствам, че съм нещо, че съм за някого нещо, че си струва каквото и да правя че може би все пак и досега

не съм живяла ей така. напразно