I wanna rock n roll

казваш си, че повече няма да мислиш, че това е последното, че преди да заспиш, няма да си пълниш главата с глупости, че преди да загасиш лампата, единствено ще четеш, и думите ще бъдат пътеводител само към съня, и размишленията ще бъдат само чужди, непринадлежащи, не твои, не свои, не мои

казваш си – стига. една мисъл, втора, трета, десета
първа дума, втора, пета, осма
отначало дори слагаш запетаите, после започва да ти пука все по-малко, мисълта ти тече гладко и нямаш нужда от ограничителни знаци пунктуация на кого му пука ако мисълта ти тече так                                       а

ако имах една възможност да поправя всичко да започна отнякъде другаде ако можеше хората да са други мислиш ли че щях да съм друга и аз

и щеше ли да има значение и да е по-добре

всичко в живота ми се свежда до цифри а о боже колко мразя математиката но всичко са изчисления в главата ми защо защо защо постоянно смятам; тази и тази оценка, а, значи още една шестица ми трябва, толкова минути до часа, ако искам да хвана трамвая, трябва да изляза след 23 минути, топля си вода за чая на минута и 20, кафето го претоплям само за по половин минута, ако изям това, ми остават още 400 калории, ако свършим по-рано, може да се видим, ама сигурно няма..

ако имах повече време за хората около себе си, щях ли да съм по-щастлива
никога не забравям никого, запозная ли се с човек, го помня до края, но защо е толкова трудно да поддържам връзката, защо е толкова дяволски трудно да не разруша мостовете, защо, ако всичко се свежда до това, да звъннеш един телефон, да пратиш един смс, да кажеш, липсваш ми, нека се видим, да се вкопчиш в човека и да му кажеш, както казвам сега на някого, моля те, обещай, че ще се видим

а защо да обещават те, когато ти си проклето виновен

оранжевите пердета в стаята. действат успокоително сутрин, и винаги ги гледам, докато майка ми чете, а аз се опитвам да заспя

когато бях малка и на следващия ден заминавах на зелено училище, и не можех да заспя от вълнение, винаги към полунощ чувах отгоре някакъв шум, мислех си, че някой се пързаля на ролкови кънки, по-късно майка ми ми каза, че съседката си взимала вана, защо толкова късно си взимаше вана не знам, сега не я чувам да го прави обаче често си суши косата пак по малките часове не знам може би тогава всички останали вкъщи спят й е по-спокойно или гледа повторение на сериали в късните часове или не става рано за работа или е един от тези хора дето не спят или дето не им трябва много сън

много се изморявам напоследък, не си доспивам, не си почивам, не живея въобще, не знам живяла ли съм някога, но по-важно е, ще живея ли в бъдеще, ако всичко е пред мен къде къде къде е къде е

мислех да говоря и за колко безсилна се чувствам напук на усилията които полагам но някак си няма смисъл вече пукаше ми преди ден вече не моментът се губи

понякога искам да размахам ръце и да извикам хей аз съм тук чувате ли виждате ли ехо ало здрасти да съществувам жива съм жива съм жива съм жива съм

вените внасят, артериите изнасят

искам да чувствам нещо малко повече от изпомпване на кръвта от този неживеещ мускул, искам да се раздвижи тая кръв, да живне, да кипне, да се разчувствам, да почувствам, че съм нещо, че съм за някого нещо, че си струва каквото и да правя че може би все пак и досега

не съм живяла ей така. напразно