how do you like me now

my life’s sweet like cinnamon
like a fuckin’ dream i’m living in
pick me up and take me like vitamin
cos my body’s sweet like sugar venom 

the chemical reactions in my body flow, rattling and venomous – what’s in the cigarettes you’re smoking? nicotine, tar, smells of dust and pain and gray and black and character

the package too shiny the cellophane too easily ruined, i’m tearing the top of it, we don’t have a lighter, you say it’s okay,

but is it really?

you can’t hold a cigarette – your hands too tight too stiff, your grip too loose, the thin paper-wrapped poison grows elusive steadily while you’re trying to keep it but it just keeps burning and burning and it’s really your choice whether it’ll burn by itself or you’ll help it disappear

my eyes are filling with smoke i pretend it’s not making me cry i say it’s my eyeliner that it’s nothing that the wind’s blowing too hard my fringe’s gotten too long an eyelash has penetrated in my eye that it’s nothing nothing nothing or everything everything but the fumes

is it a shock when you die or when someone dies that you experience i can’t stop thinking about him about how he must be feeling i can’t stop thinking i can’t stop asking

how is he going to live

how is he going to sleep

Aside

someone told me…

someone told me (i knew who it was a second ago but my eyelids feel so heavy, i’m just gonna say it and take off)

we were talking about whether winter or summer is better
’cause i knew i hated summer and i thought i preferred winter and someone told me it’s so easy to cool down when you’re hot and i thought it’s just as easy to get warm when you’re cold

or so it seemed in the haze of july but i really thought it was true until now, until today

you cannot escape the cold

you cannot run from the freeze

you could warm up for a while but it’ll always be just for a while, temporarily, always in the expectation of the nonchalant wind to take over and blow

it is everywhere, when it’s cold

it gets under the sheets, in the boots, through the three pairs of socks, in your face, on your cheeks, beneath your hat (you even wear a hat), through the hole of your glove, through your eyes, into your eyes, inside your eyes

do you know that the pupil is actually a hole? like a real, no kidding and all, hollow thing

like it’s not only that i feel as if the wind’s penetrating into my eyes, it actually is, it actually does

through your sleeves..

the fingertips are on my tongue and i feel itchy scratchy biting against my neck leaning forward other fish to fry no man is an island coffee is cold microwave changes ionic structure chemistry test on thursday thought thought thought beep over gone sleep

but wait. the room smelled like banana and citrus and cinnamon and flour and oven and like thousands of winters.

inspired by: http://bamfi.wordpress.com/2012/01/06/2%D0%BA11-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE/

книгите ми са 42 – разочарована, може да се каже, бях от първия си (и, мисля, последен) опит със Стивън Кинг – “Гробище за домашни любимци” и “Денят на трифидите” – нормално, фентъзи. не че имам нещо против but it’s not my cup of tea
Мартин Идън също беше so-so, но английската литература като цяло ми е трудна за четене. всъщност точно към това съм се запътила тази година, да попълня някои пропуски там:д всъщност, не съм съвсем без хич:

**

попълних някои класически липси

втората част на графа, противно на всички мнения, които чух, ми хареса повече

**

затвърдих интереса си към американската литература и за първи път се вдъхнових да прочета всичко на един автор

**

красивите думи носят носталгия, вино от глухарчета трябва(ше) да я прочета в края на лятото, a мемоарите на една гейша е прекрасно написана

**

в категория трудносмилаеми ще да попаднат

кланицата ми хареса, фарсът наистина беше труден за четене и странен, и не съм много сигурна, че го разбрах (и през цялото време ми беше смешно изписването на името на вонегът на корицата); що се отнася до оруел, намерих си и хубави неща, но вече съм ги забравила. но имаше нещо за любовта и как обичаме, ако някой се сети за този цитат, you know where i’m at

***

в полицата всички четат това попълних

и тримата са талантливи писатели – умеят да увличат, прочетох по няколко книги на всеки и определено не съжалявам

и анатомията на грей си е послужила от лекарки! :Д

**

като говорим за увлекателни книги, Калин не успя да ме запали по фентъзито, но за сметка на това

**

от новите се почерпих с

препоръчвам и двете! първата за по-замислените дни, втората – за дни, в които имаш нужда от побутване и живец. много свежест в тази книга.

**

крадвам си поредицата аз съм българче, хаха и включвам:

нещо много на време ми идва
третата е препрочетена всъщност
извод: обичам ги и тримата. странно за Каравелов, но мда.. харесвам го.

**

и последно, но не на последно място – книгите, които прочетох онлайн… но все пак едни от най-добрите книги, които прочетох

мда. click to look inside. вече се уморих да го пиша този пост, ако си стигнал дотук – браво. уърдпрес е наистина тъп, що се отнася до картинкокачването

anyway. предизвиквам всеки, който иска да се сподели в тази форма.>

What I really meant to say

is that in 2011

Наистина се опитах да спася едно приятелство. Или поне си мислех, че съм се опитала. Може би самата аз го прецаках. Може би казах неща, които не биваше. Може би говорех истини, когато не трябваше. Може би пренебрегнах другите и техните желания, молби и надежди заради собственото си шибано его.
Може би вината е тяхна. Може би те просто не ме предпочетоха. А защо трябва някой да предпочита някого пред някого другиго? Защо винаги опираме до първични усещания, вкусове, неприязънта на върха на езика ти е oh so bitter oh so sweet – наистина, наистина, с някои хора не можеш да бъдеш мил.
Не можеш да бъдеш приятел.

Какво всъщност се опитвам да кажа? Двама души могат ли да бъдат две половини? Не сме ли “всеки за себе си”, не е ли “по-зряло”.

Стига вече. Не искам повече да поглеждам назад. It’s over.  Не знам кога осъзнаваме, че нещо наистна си е отишло. Дали когато чуваш телефонът й да звъни с песен, с която е звънял и твоя; дали когато се чудиш да честитиш ли един имен ден и се сещаш, че тя го празнува всъщност днес. А не утре. И се радваш глупешки, че не си закъснял.

Whatever. I’m in freakin’ highschool.

***

И още: колко трудно е да кажеш “харесвам те”? И колко лесно е да си мълчиш и да се свиваш в самосъжаление, докато истинските неща са там навън и как може да не излезеш и да ги сграбчиш, как не ти се приисква да направиш нещо

Как можа да изпуснеш тези шансове, всичките

***

I have the inexplicable urge to change my life.

Искам нови хора в живота си. Искам нещо да правя. Ще се запиша на нещо. Ще си сменя компанията. Поне ми се иска. Наистна искам всичко да ми се случи сега. Знам, че непрекъснато го казвам. Все пак се надявам да се случи.

с Алекс правим планове. всичко изглежда възможно от тази гледна точка.