baby,

Въздухът се стеле точно като одеяло – задушно и тежко, на пластове. Топлината създава пашкул около тялото ми, не бива да мърдам, за да не повредя нещо – някои неща са толкова крехки, така е и с одеялата, отвиваш се съвсем малко, но студеното влиза безочливо и нахално, и о, боже, малко неща ме плашат по-малко от студа.

Понякога се опитвам да се нося по течението – водно ли е, въздушно ли е, преносно ли е; как съм разположена върху него – не знам, но се научих да плувам късно и все още се плаша от дълбокото, не влизам навътре, дори не плувам в повечето време – страх ме е докъде ще стигна, ами ако докато се усетя, не стигам вече дъното? Ами ако не мога да доплувам обратно? Ами ако се удавя, ако ми спре въздухът?

Морската пяна се разлива прогресивно върху кожата ти, която мирише на круши, нежно отмива всички вакси, лакове и боклуци от косата ти, сполучливо оформя масури от кичурите ти, красиви са, красива си, но си под водата.

Истината е, че когато излезеш, по лицето ти ще има капчици вода и пясък, ще се задавиш, ще плюеш, в носа ти ще има сол, в косата си ще намериш водорасли, ще се погнусиш от себе си и от водата, ще кажеш – това не е моят дом, и бавно, темерутски, ще закреташ към пясъка, за да се скриеш в някаква дупка, после ще прокопаеш и тунел – ако си късметлийка и ако си наистина галеница на съдбата, земята ще те приеме в себе си така, както винаги си мечтала. Ще лежиш върху ѝ (тя ще представлява грамадна медена пита), пръстите ти ще я опипват неловко, но ще е удобно, нямаш нужда от одеяло, тук няма тръни, бодли, игли, опаковки от чипс, няма чужди сънища, няма чужди мечти, няма чужда любов, влаковете ви не са се разминали, защото даже не са съществували, вестниците са нераздадени и несмачкани, улицата е в ремонт, следователно обувките ти – в прах, в косата ти има толкова малко коса, но толкова много въздух, пръстта не е останала в нея, земята не те държи с ненужни средства – макар че ѝ е позволено, – защото знае, че винаги ще те върне при себе си.

http://ninkokirilov.wordpress.com/2012/03/26/was-it-dark/

I want to tell, you are gorgeous

Some things match perfectly. Haven’t I said that before?

Here’s two:

Тъпо е когато си постваш песни във фейсбук, защото хората харесват само песни, които знаят.
Тъпо е също, когато пожелаваш на някого всичко най-. Всичко най-какво? Мързеливо стои.

Sometimes I read as I walk. Or walk as I read. The wind violently rapes my hair, it tingles up my sleeves, my shoulders scream from pain from the books in the bag from school from home – I always take the same things with me and I always bring them back. I once read about a woman who read books and then left them somewhere – say, on a bench, for someone else to take them to read. Would I ever do that? Would anyone ever take a lonely book from anywhere? Doesn’t abandoning a book – and abandoning anything, really – mean that it is not good enough? Does this make me not good enough then? To whom? Does it matter if someone thought I sucked? Or perhaps it wasn’t even me, it occurs to me now, who sucked, it was the person who left me, the person who chose another person before me. It came to me, as my mother and I walked, arm by arm, she was carrying bags, I was as well, her steps were calm and hesitant, mine – reluctantly waiting for hers to catch up, our shoes covered with dust, rust and the last specks of winter on our ground, in our neighborhood, at out home, at my home, at her home, where I grew up, where she grew up – I wonder why she never left. Sometimes I think of my mom as some of the strangest people I know – and it is not striking or peculiar, because I am the same as her, I am as strange as her and sometimes I think of myself and I curse the fact I am not understood. But at times I thank to an invisible power that I am different because this is lucky.

Her loud laughter, how she engrosses in thoughts on the subway, how she bites her lips, how her facial expressions change while she’s just standing there, without doing nothing, while she’s commuting from home to work, she’s not with anyone and she’s not thinking of anyone but she’s doing some weird face again and then I know she is my mother, ’cause I do this too.

Am I always like this? I am, I am, I am, I am always like this

Проблемите не извират от факта, че си слагам ръцете между краката
Извират, когато някой си сложи ръцете между краката ми, все едно съм му собственост, все едно съм му някаква въобще, за да задоволи лицемерния си вулгарен нагон, който е толкова vague за него, колкото и ядрената физика, hell, това са си моите бедра и никой няма право да докосва света ми и която и да е част от него, защо хората го правят, защо си мислят, че всичко е позволено, че всичко може да е на шега, ма ти защо се впрягаш толкова, ее, то беше на ебавка

Защо се впрягам ли, защо, защото трябва човек да се впряга понякога, защото за някои неща си струва, защото ми омръзна от тази апатия у хората, защото трябва да се боря за нещо винаги, защото това е смисълът на всичко, защо,защо,защо, защо

ох не исках да звуча така

днес си купих рокли

всъщност се чувствам доста добре – чета много

толкова, друго засега не ми е ясно

If you’re lucky enough to be different, don’t ever change.

“It’s only what comes with me–the royal connection, the glittering pile of junk. No man will ever kill himself for love of me.” 

“Water does not resist. Water flows. When you plunge your hand into it, all you feel is a caress. Water is not a solid wall, it will not stop you. But water always goes where it wants to go, and nothing in the end can stand against it. Water is patient. Dripping water wears away a stone. … If you can’t go through an obstacle, go around it. Water does.” 

“‘You weren’t exactly a Helen, but we could have dealt with that. The darkness conceals much! All the better that you were twenty years older than us — you’d die first, perhaps with a little help, and then, furnished with your wealth, we could have had our pick of any young and beautiful princess we wanted. You didn’t really think we were maddened by love for you, did you? You may not have been much to look at, but you were always intelligent.:

“We all like to hear songs in our praise, even if we don’t believe them.” 

-The Penelopiad, Margaret Atwood

винаги се чувствам така, когато пролетта е близо

нещо в мен литва на свобода

a друго не успява