времето течеше във вените й по-гъсто от мед

Надбягващи се алени звезди блещукаха на кръглия таван и Грейди, напръскана от светлината им, замаяна от техния вихър, потъна в това небе-убежище; някакъв далечен глас от земята стигна до нея: чуваш ли? чу ли как казах, че си аристократка? Като насън си помисли, че гласът е на Клайд, макар че звучеше съвсем като Питър! Косата й се вееше победоносно и палеше пространството. Танцуваха, докато музиката секна, и в същия момент звездите угаснаха.

.. и така

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s