this is a reminder2

днес пораснах, болезнено и преждевременно, не по правилния начин, не на място, не плавно, а рязко, унизително и кратко

и парадоксалното е, че уж колкото повече пъти се разочароваш, толкова по-дебелокож ставаш, но не усещам това – с всеки път боли повече

днес пораснах и затова си обещавам, да не вярвам в нищо вече, и най-вече в хората, защото очевидно влагам твърде много в тях от онова, което изобщо го няма

I would play some songs, but I’m too lazy for that

парфюм за хора

Борейки се за унисекс рецепция,
не нося сутиен,
косата си държа изкъсо, ноктите –
квадратни.
Със силата на своя дух и острите
му ръбове
като с боздуган си служа.
Натърквам жертвите си със CK One
иззад ушите си.
Когато мъжът,
на когото съм хвърлила око,
се забие в тоалетната с някоя Памела,
рева пред огледалото.
То ми изписва с червило:
Не знам, педераст, оправяй се!
-ина григорова

ТРУПЪТ НА СВАТБЕНАТА ТОРТА
има време и плът, състояща се от това, което ще бъде сготвено, скандалите, гъстия набор на омразата, шупнала в нежност – розички, плувнали в крем… Обитателите поглъщат в кривото гърло, избиват по зачервените им лица, гледай нагоре, нагоре! Господи, удари го, по-силно, по-добре е така, нали, по-добре… Чудовището оживява в семейство – плъпнали членовете му, очи, които страшно приличат на твоите, в следобеда, без да знаеш къде да се сложиш… Отговорността като ключ на врата и оптимизми на тръгване…
Понякога зъбите ми тракат от тъга.
-виргиния захариева