so be it

Shame, such a shame
I think I kind of lost myself again
Day, yesterday
Really should be leaving but I stay
…
Say, say my name
I need a little love to ease the pain

—

[10:53:44 PM] Lua каза: не знам, човек
[10:53:47 PM] Lua каза: от времето е сигурно
[10:53:50 PM] Lua каза: адски съм …
[10:53:52 PM] Lua каза: немотивирана
[10:53:55 PM] Lua каза: мързи ме..
[10:53:59 PM] Lua каза: да си правя нещо с живота
[10:54:00 PM] Lua каза: а искам
[10:54:02 PM] Lua каза: и някво
[10:54:03 PM] Lua каза: нося се:Д
[10:54:13 PM] Lua каза: чакам да ми се случи нещо
[10:54:17 PM] Lua каза: да ме разтърси

/реших, че трябва да записвам от време на време някое състояние. това е лайтмотивът, всичко останало се опитвам да игнорирам

ина

В СПЕКТАКЪЛА НА ЛАЙФА

АЗ СЪМ РЪКОПЛЯСКАЩА

И умея да обичам чуждото стихотворение
тъй сякаш аз съм го написала
и да се гордея някак с него
както с головете на Стоичков
и даже облите гърди
покачват във гърдите ми пейзажа,
нищо, че не са на моето стебло
и че не правят мойта сянка сянка на цигулка.
Единствено на себе си понякога завиждам
за щедростта, с която сипвам
захарта на чуждите напредъци във чая си,
защото знам, че не е моя щедрост
и казвам си с какво я е заслужила па тая
и с ръбчето на тока си се ритам яко в кокалчето
и тъй накуцвам към поредния антракт,
където питат “С колко захарчета чая?”
и отговарям “Ми като за кекс”

-ина григорова

http://www.youtube.com/watch?v=pbhByOf6dnY

трябва да започна да пиша
казвам си
и всеки ден планирам: от утре, от утре
утрето идва
и заминава

и нищо не казвам