В СПЕКТАКЪЛА НА ЛАЙФА
АЗ СЪМ РЪКОПЛЯСКАЩА
И умея да обичам чуждото стихотворение
тъй сякаш аз съм го написала
и да се гордея някак с него
както с головете на Стоичков
и даже облите гърди
покачват във гърдите ми пейзажа,
нищо, че не са на моето стебло
и че не правят мойта сянка сянка на цигулка.
Единствено на себе си понякога завиждам
за щедростта, с която сипвам
захарта на чуждите напредъци във чая си,
защото знам, че не е моя щедрост
и казвам си с какво я е заслужила па тая
и с ръбчето на тока си се ритам яко в кокалчето
и тъй накуцвам към поредния антракт,
където питат “С колко захарчета чая?”
и отговарям “Ми като за кекс”
-ина григорова
http://www.youtube.com/watch?v=pbhByOf6dnY
трябва да започна да пиша
казвам си
и всеки ден планирам: от утре, от утре
утрето идва
и заминава
и нищо не казвам