2012

[00:35:50] мини тяло: през 2012-та харесвах две момчета
[00:36:06] мини тяло: въобразих си, че тъй като едното е изнесло презентация в нашия клас, това е ЗНАК
[00:36:20] мини тяло: и си въобразих, че щом другото ми обръща внимание, също е ЗНАК
[00:36:27] мини тяло: но се оказа, че няма никви знаци
[00:36:32] мини тяло: или че ако е имало, съм ги прочела грешно
[00:36:37] мини тяло: това, което научих е, че
[00:37:02] мини тяло: не бива да се раздаваш, освен ако не си абсолютно, абсолютно сигурен, че човекът си заслужава и че може да оцени това, което му даваш
[00:37:39] мини тяло: че никой няма да реве после вместо теб, никой няма да трябва да слуша песни, които му напомнят за някого вместо теб, никой няма да трябва да се събуди и да си каже: ок, животът продължава вместо теб
[00:38:00] мини тяло: че приятел не е относително понятие
[00:38:03] мини тяло: а конкретна дума
[00:38:15] мини тяло: с много важно и концентрирано значение, поне това, което аз влагам
[00:38:21] мини тяло: че приятелите ми наистина се броят на пръсти
[00:38:39] мини тяло: и че дори най-близките ми приятели ме разочароват, но само с тях си струва да намеря пътя обратно
[00:38:56] мини тяло: че в живота ми няма място за хора, които си мислят, че могат да ме контролират
[00:38:59] мини тяло: да ми казват какво да правя
[00:39:01] мини тяло: как да живея
[00:39:30] мини тяло: че проблемът понякога е в мен
[00:39:34] мини тяло: но понякога не е в мен
[00:39:42] мини тяло: и искам всички да поемат отговорност за това
[00:39:46] мини тяло: както аз се опитвам да я поема
[00:39:58] мини тяло: че всъщност е много важно да носиш отговорност за постъпките си
[00:40:10] мини тяло: и че това е сигурно най-най-най-трудното нещо от превръщането ни в зрели хора
[00:40:41] мини тяло: че съм ужасна дъщеря на моменти
[00:41:33] мини тяло: че цифрата на кантара е просто тъпо число,което не си струва да се коментира
[00:41:48] мини тяло: че всичко е много, много кратко
[00:41:56] мини тяло: и трябва да се опитвам да казвам нещата, докато е време
[00:42:03] мини тяло: и се радвам, че успях да кажа нещата, които мислех
[00:42:07] мини тяло: на хората, на които трябваше
[00:42:23] мини тяло: че имах смелостта да призная чувствата си, независимо от ответната реакция
[00:42:31] мини тяло: и по този параграф влизам в 2013-та с чиста съвест
[00:42:44] мини тяло: научих се да се лакирам най-накрая
[00:43:09] мини тяло: научих, че е супер трудно да направиш хубава лицева опора
[00:43:31] мини тяло: пробих си още две дупки на едното ухо
[00:43:37] мини тяло: отрязах си косата!
[00:43:53] мини тяло: и се научих,че не можеш да разчиташ на косата да те спаси, и че винаги ще има грозни дни
[00:44:02] мини тяло: научих, че когато готвиш яйца с чушки
[00:44:06] мини тяло: трябва да сложиш чушките преди яйцата
[00:44:33] мини тяло: 2012-та ще я запомня и с дарби, разбира се
[00:44:50] мини тяло: мисля,че се представих добре, мисля,че беше/е повод да се гордея със себе си поне веднъж
[00:45:15] мини тяло: прослушах kings of leon само заради Христо
[00:45:26] мини тяло: и всъщност съм му благодарна за тва :Д
[00:45:36] мини тяло: прочетох някоя и друга хубава книга
[00:45:45] мини тяло: но не успях да прочета двойно на книгите от миналата година
[00:46:36] мини тяло: и като цяло бих казала, че 2012-та беше една хубава година
[00:46:48] мини тяло: защото тази година наистина почувствах какво значи да бъдеш свободен
[00:46:56] мини тяло: просто имам някакви проблясъци
[00:47:01] мини тяло: в които се чувствам свободна
[00:47:08] мини тяло: в мир със себе си за първи път в целия ми живот
[00:47:11] мини тяло: се почувствах тази година
[00:47:13] мини тяло: приех се
[00:47:20] мини тяло: все още не се приемам на моменти, но някак..
[00:47:23] мини тяло: давам си време
[00:47:33] мини тяло: опитвам се да не съм твърде строга със себе си
[00:47:52] мини тяло: беше стабилна година, държах се сериозно
[00:48:03] мини тяло: не изпадах в депресии и състояния, не че е имало повод, но аз преди и без повод изпадах
[00:48:09] мини тяло: не се дадох демек :Д

скъсах с Луната

виждам те
как чакаш
да си тръгна
за да изгрееш

и как си тръгваш
когато се появя на хоризонта

защото луната и слънцето никога не се срещат
в челен сблъсък, фронтално и болезнено
само си намигват през балкона: – а, какво правиш – простирам

защото пролетта убива зимата
защото нейното слънце топи неговия сняг
и там, където се срещат, растат кокичета

когато те погледна, виждам само залези
перки на акули, плуващи на другия бряг
нашите се опитват да ми обяснят, че това е същият бряг, но малко по-вляво

там, където свършват светлините
и не мога да видя дали ми махаш за здравей или чао
тръскам глава, а от косата ми се рони довиждане:

срещаме се за последно тук: в профил в анфас в метафоричност
и не търся твоя Х, нито ти моя Y
просто спонтанно сме се изгубили в спорадичност

не съм на воден ден, не питам календара кога да се подстрижа
не спазвам фазите, но знай-
сега луната ми е намаляваща

и обичта ми също

неща, които в главата ми звучат много по-основателни

започна навсякъде около мен: бяха те разлепили из улиците, билборди обрамчваха лицето ти, постери крещяха твоето име, oчите ти ме гледаха непрекъснато и ме питаха кога, кога, кога

беше навсякъде и беше възможен, затова не те пожелах, въпреки лъскавата ти опаковка, въпреки всичките ти екстри, въпреки че беше добър модел. нали знаеш колко е досадно да ти рекламират нещо постоянно – дразни те и напук отказваш да го пробваш. после обаче се промъква идеята, абе я да видя за какво става въпрос, аджеба… поддаваш се, продаваш се, отдаваш се

не си те купих, не исках. после се оказа, че няма и как, били те разпродали. на кого, питам. ам, че на двете девойки, дето току-що излязоха – не ги ли видяхте?
едната, вечния ти идеал, пред когото се опитваш да се докажеш. дразнещо красива, дразнещо мила. изнервяща, лазеща по нервите със своята доброта и обаяние. чаровна, но с характер. и пленителна…

едната, обременила те завинаги с комплекса на недостатъчния, на малкия, на отхвърления. заразила те със синдрома на излъганото очакване, на ранимоста и лековерието. защото всеки мъж има една жена в живота си, за която да каже ето, тя ми разби сърцето. само че не всяка жена има такъв мъж. може би защото жените все пак са 51%, а мъжете 49, или нещо такова. впрочем ти не си мъж.

едната, която те е смачкала и след която ти се опитваш да мачкаш, но безуспешно

и другата, неуверената, дългокоската, глуповата, не особено красива, не чаровна, не обаятелна: всичко, което едната не е, в голям процент всичко, което аз не съм – не, че има кой-знае какво значение, но аз и тя поне имаме някакви визуални сходства, докато едната е единствена, неповторима, недостижима… и толкова не твоя.

другата, виж, е била твоя; вживява се на Елена, няма вкус, адската позьорка, адския филм, адската скука, безхарактерна, никаква, никаква, никаква. идеална за теб

малко по малко започва да ми светва защо не може да има аз и ти, и, боже, олеква ми! в лимонената светлина изглеждаш толкова блед и предвидим. сега всичко в теб ми се струва грозно – и очите ти, зелени с жълти точици. (зелени са всъщност, най-накрая се вгледах достатъчно добре, винаги забелязвам цвета на очите най-накрая) / GREEN EYES, how could anybody deny you?
ако рецесивният алел ме беше уцелил, можех и аз да съм със зелени очи… и добре, че не съм, защото тогава вече щях да съм си въобразила, че ще бъдем вечно вплетени, че пътят ни е предначертан от звездната карта and that sort of thing, което щеше да бъде жалко и all in all, нека отпразнуваме факта, че не съм жалка!

да, не съм, не оставих съмнение, не трепнах, не ти дадох да разбереш колко много съм те искала или колко много съм си мислела, че те искам; впрочем, знаеш ли, едва ли ще го кажа на някого, и всъщност не го казвам на теб, защото ти не знаеш, че това място изобщо съществува, пък и да знаеш, едва ли ще ме потърсиш, защото не съм ти нужна, както ти на мен (беше), ениуей, та. та всъщност секунди преди да ти кажа погледнах в зелените ти очи с жълти точици, поех дълбоко въздух и ме обзе паника, че не те искам вече – винаги така става с онова, което си купувам – седя на касата с банкнотата в ръка – извадила съм я, готова съм, а продавачката вече ми маркира покупката и аха-да каже еди-колко си и не-знам-си-колко стотинки, и аз решавам не, нямам нужда от това или всъщност мога и без него или не го искам вече – обаче, разбира се, не го казвам, ‘щото няма да правя сцени, нали. плащам и излизам. после решавам, че ми харесва нещото, че си е струвало. после спира да ми пука. за неща. до следващия път

nb: вече ще ходя на пазар само със списък. и ще започна да прибирам касови бележки.
за по-сигурно

размисъл в монолог

щях да бъда перфектното момиче, ако:
бях руса
косата ми бе дълга
имах светли очи
интересувах се от футбол
играех игри (от разнообразно естество)
бях по-слаба
бях по-висока
не псувах
не пушех
не говорех толкова много
бях по-глупава
бях по-мила
бях по-мека
се смеех повече
бях по-контактна
давах повече да преписват от мен
носех токчета
не спорех
не говорех на братле
карах кънки
бях религиозна
бях по-благородна

габриела, стегни се, дори не искаш да се променяш
и всъщност толкова рядко припалвам..

обобщение

“I hope that in this year to come, you make mistakes. Because if you are making mistakes, then you are making new things, trying new things, learning, living, pushing yourself, changing yourself, changing your world. You’re doing things you’ve never done before, and more importantly, you’re doing something. So that’s my wish for you, and all of us, and my wish for myself. Make new mistakes. Make glorious, amazing mistakes. Make mistakes nobody’s ever made before. Don’t freeze, don’t stop, don’t worry that it isn’t good enough, or it isn’t perfect, whatever it is: art, or love, or work or family or life. Whatever it is you’re scared of doing, do it. Make your mistakes, next year and forever.”

— Neil Gaiman

“The best people possess a feeling for beauty, the courage to take risks, the discipline to tell the truth, the capacity for sacrifice. Ironically, their virtues make them vulnerable; they are often wounded, sometimes destroyed.”

— Ernest Hemingway