Мисля, че винаги ще се изразявам най-лесно чрез музика. Най-смело. Най-смислено. Най-много.
Как съм? На този етап добре – не съм тъжна, може би малко обезверена и доста изморена, иии понякога самотна. Ще остана. Ще си играя с огъня, ще стана по-добър човек.. бе дали е време за bucket list? Не е лоша идея да гледам и филма… да си купя ботуши и шапка… и нов калъф за очила… да започна да си ползвам маркерите по предназначение… да чета… да бърша прах… да подреждам… да вадя снимки… да снимам… да пея… боже, защо спрях да пея?! Да събирам пари за обици… да чета речника… да уча езици… да пия чай… да готвя… и защо спрях да готвя?!
Не знам как да ги мисля нещата. Искам просто да се случват.
времето тук блика на тласъци – като петрола 
Нещата се случват, когато спреш да ги мислиш.
so they say:)
Mисленето за жалост е неизбежно, особено за нас, жените, но! не е време още за bucket list :)
мисля го по-скоро като to-do list, хах, но още само го мисля