размисъл в монолог

щях да бъда перфектното момиче, ако:
бях руса
косата ми бе дълга
имах светли очи
интересувах се от футбол
играех игри (от разнообразно естество)
бях по-слаба
бях по-висока
не псувах
не пушех
не говорех толкова много
бях по-глупава
бях по-мила
бях по-мека
се смеех повече
бях по-контактна
давах повече да преписват от мен
носех токчета
не спорех
не говорех на братле
карах кънки
бях религиозна
бях по-благородна

габриела, стегни се, дори не искаш да се променяш
и всъщност толкова рядко припалвам..

2 thoughts on “размисъл в монолог

  1. Престани, Габриела, да пишеш толкова яко:) (Невъзможно, а?) Много прекрасен монолог. Коледен такъв. Силно thought-provoking. Не се променяй, това би те направило сива. А в тоя свят останаха толкова малко цветни хора…

    • благодаря! весела Коледа, пожелавам ти много цвят :)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s