is this it?

представете си разочарованието

на една току-що излязла от банята
притискаща хавлията в мократа си кожа
с една ръка полумачкаща, полуизцеждаща рехавата кестенява коса

в нея имаше нещо зелено и пролетно, като някакъв отенък по лицето й, сякаш отенъците под очите й не бяха синкави вече, а зелени; като че от порите й струеше земя, като че стихията в нея бе проговорила с нейния глас в нейната стая* и любимото й време вече беше настъпило, а то беше всяко време от пролетта, всеки седемнайсти миг от седемнадесетата година, всяко седемнадесето число, всяко седем и десет, и седем, и десет, и десет без седем, и седем без десет.. но сега тя вече не смяташе

представете си разочарованието

на този замислен зелен, но не зеленоок поглед, реещ се безцелно в пространството на нейната стая, в която проговори нейният глас – “дъга”

представете си разочарованието

на момичето, което отива да вземе НЕЩО, каквото и да е, за да снима първата дъга на тази година, а може би и на седемнадесетата си година изобщо, и което, на връщане, открива

че дъгата е свършила

*междутекстови връзки

https://4metamorphosis.wordpress.com/2012/07/15/%D0%B5%D0%BA%D1%88%D1%8A%D0%BD-%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B3%D0%B8%D1%8F/