mermaid hotel

I.

Виждала съм ги

– Русалките –

нощем по Дондуков и Раковска,

някога по Графа и по още

други малки неизвестни главни букви.

Опашките им

са лъскави като витрините по Коледа,

блестящи като захарни пръчки,

светещи примамливо, както когато

снежният прах пада по асфалта.

И са неонови –

(на сутринта изгасват).

Тогава

русалките сънуват осмия си сън.

Тогава

русалките закусват погледи

и тук-там някоя троха и мигла,

останала от продавачката, която чисти.

Тогава русалките умират по малко

(не светят когато е бяло).

А някоя вечер

продавачката рони сълзи вместо мигли;

децата хвърлят снежни топки без сили;

тогава русалките са тъжни

тогава продавачката гаси лампите

тогава русалките не светят

и всичко е толкова тихо.

II.

-русалките кога боледуват?
-когато има бури.
-а кога има бури?
-когато русалките боледуват.

Русалките не са предпазливи –
опашката не топли;
и тия две миди,
с по няколко перли,
(придават разкош)
да ги дръпнеш само –
(не ти трябва нож)
;или май беше кама..;
остават голи.

Тогава
русалките изстиват
тогава
русалките пият чай от миди
сварен на дънна температура с топли вълни
тогава русалките
кихат
тогава
корабокрушенците се разбиват
тогава
романтичните пращат писмо в бутилка
тогава
жените им правят вечеря
тогава
русалките кихат любов и отпиват от чая си.

III.

Русалките

Са бледи до крехкост
и крехки до болност

Косите им са меко феерично сияние
разпръскващо хиляди (милиони) частици
електрически заряд
смес от лепкав брокат и барутен прах
и косите им са в синьо и кафяво
жълто и лилаво
оранжево зелено
(в приказки – червено)
но никога не са руси
-те не са нимфи
океаниди серафими
и горски самодиви
не шепнат и не стрелят
с поглед
но убиват