септември е, на 18 съм и, въобще, мисля, че е крайно време да се разпиша

емблематичните периоди в живота ми обикновено са тъжните
1979 белязва един от тях, без реално да слушам тази група
това е една нещастна ремарка, колкото лоялно да си спомням
за бившата си тъга

по времето, когато слушах тази песен, сиреч миналата година горе-долу по това време, бях (уж) безпомощно влюбена и също толкова безпомощно не ми се обръщаше грам внимание, което караше стомахът ми да разгражда пеперудите и любовта ставаше толкова кисела…

и мислех, че повече никога няма да се влюбя (какво клише), и сега като си спомня за онова крехко аз от миналата есен, ми става тъжно за нея, която слушаше тази песен, и се чудя колко ли й е било нещастно

обаче не ми беше нещастно… само споменът е тъжен