2-ка

Вълшебна пролет ти ми подари,
разхождах се насън по твойте устни.
Единствено ще ме събудиш ти,
ако поднасяш ми се за закуска.

До теб аз няма да се доближа,
за да не проваля момента;
а ако някога случайно се реша,
ще бъде дяволски нередно.

Аз исках да съм с тебе само,
но ти живееш вътре в пролетта,
в сезона, гмурнала се радикално;
аз искам да те помня все така.

**

Остава будна до забрава
и спи във седмиците
луните драска в календара
и хибернира в делниците

Прахосва времето наистина
играе си с минутите наужким
и нервно смее се на пристъпа
веднъж годишно, и намръщена

Тогава само взира се в часовника,
подрежда стаите, опразвайки ъглите,
и спазва обичая със условните:
покрива прозорците, прибира дъгите.