Избягвам смучащите бонбони, защото почти винаги ги гълтам и ми засядат в гърлото. Там образуват буца, която си представям като египетска пирамида, която по-късно разбирам, че се нарича правилна четириъгълна, а още по-късно установявам, че нямам идея как се чертае и определено не знам как да я виждам триизмерно върху лист хартия. Прозявките ми служат за измерване времето в часовете по стереометрия и ми харесва как взаимно се заразяваме със сън и ни се иска просто да прескочим тази ера.
Тежестта в гърлото обикновено се стапя между репликите ми, но трудно. Тялото ми никога не се е разбирало добре със захарта в/на живота. Имам 9 неуспешни опита в ядене на захарно петле, никога не ям торта на рождения си ден, пия кафе без захар; мисля, че е безвкусна, но тя мисли, че съм превъзходна и се лепва по тялото ми, настанява се удобно по топлите места и се карамелизира от кеф.
времето тук блика на тласъци – като петрола 