Споглеждат се, напразно търсят химия
безучастни ноти на празни петолиния.
Инвалиди са, не могат да общуват
и искат да танцуват, но се спъват.
Обичат се, обичат се, убиват се
и мислят, че, и мислят и разбират, че
от хаотичните проблясъци, на тласъци,
остават само кожни отпечатъци.
И всеки ще преболедува себе си във време,
което невъзможно е съвместно да поемат.
Тогава болките ще са аршин на стъпките
във фазата на едновременно отдръпване.
Ще искаме да сме могли да бъдем същите:
мигар отхвърлени, за кратко ще се връщаме.
И бих попила всеки спомен ако само ми е ясно
че отсега нататък няма да ми бъде тясно-
И бих попила всеки спомен, ако зная
че няма повече да се поколебая-
И даже бих забравила една година
ако съм сигурна, че утре ще те има-
И даже бих загърбила тъгата
но тук е тя и аз съм тук, самата