прииждам

Споглеждат се, напразно търсят химия
безучастни ноти на празни петолиния.
Инвалиди са, не могат да общуват
и искат да танцуват, но се спъват.

Обичат се, обичат се, убиват се
и мислят, че, и мислят и разбират, че
от хаотичните проблясъци, на тласъци,
остават само кожни отпечатъци.

И всеки ще преболедува себе си във време,
което невъзможно е съвместно да поемат.
Тогава болките ще са аршин на стъпките
във фазата на едновременно отдръпване.

Ще искаме да сме могли да бъдем същите:
мигар отхвърлени, за кратко ще се връщаме.
И бих попила всеки спомен ако само ми е ясно
че отсега нататък няма да ми бъде тясно-

И бих попила всеки спомен, ако зная
че няма повече да се поколебая-

И даже бих забравила една година
ако съм сигурна, че утре ще те има-

И даже бих загърбила тъгата
но тук е тя и аз съм тук, самата

One thought on “прииждам

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s