Вместо като цвете, разцъфнах другояче

Това е за оная тъпа болчица, която периодично ме боде.

Илюзията, в която вирее влюбеният човек, е едновременно прекрасна и опасна. Прекрасна по две причини: а) блажени са невежите; б) тя е предпазно средство, презерватив, който носи човек в съприкосновение със собствените си емоции, консервант, запазва личността от външните проекции, плътен, непропусклив, непристъпен сапунен мехур, неподвластен на атмосферните условия. Един сапунен мехур не е вечен. Но е близо. А близо, в смисъл на почти, за влюбения винаги е достатъчно. Илюзията също е опасна – ясно защо. Защото като паднеш от високо, боли. Набиват ти се краката, изтръпваш, иглички по тялото, не си усещаш стъпалата, гадно е, чудиш се, защо не слязох по стълбите, мамка му, а реших да скоча директно от високото, тъп/а/ ли съм, к’во съм.

И в сюблимния момент, в който се питаш к’во съм, осъзнаваш, че вече не си това, което си бил допреди 1 секунда, и ТОВА боли най-много в цялата илюзия и точно за този преломен момент ми е болката, точно за този миг, в който целият ти живот се променя, в който изживяваш собствения си апокалипсис, в който трябва да изминеш прехода от колективизъм към индивидуализъм за ЕДИН МИГ и никой не те пита

Можеш ли?

Но илюзията, в която живее влюбеният, не е нищо в сравнение с илюзията, в която се озоваваме, когато се опитваме да не сме влюбени. Falling out of love. Насилственото разлюбване. Почти кърваво е. Жертвено.

Всички знаем за петте фази на скръбта*, но въпросът е, че никой не ти казва, че те са цикъл. Повтарят се. Можеш да стигнеш веднъж до “примирение” и пак да се върнеш на “гняв” или “отричане”. Да бъдеш толкова близо до финала… и да се върнеш в началото. Като в онези настолни игри, в които стъпваш на квадратче и трябва да се върнеш на първото. Голямото прецакване. Тъпи зарове.

Иронията идва тогава, когато разбереш колко не струва въпросният човек. Че е < 3. В смисъл на по-малко от 3. Чиста двойка демек.

И все пак ти липсва.

И все пак му простиш.

И все пак те избие на носталгия.

И се чудиш

коя от стъпките сбърках и защо

дори когато кармата е толкова явна и силна

някои неща

просто тъпо и упорито отказват да си отидат

*http://melissapeterson.blogspot.com/2013/06/the-five-stages-of-grief-nayyirah-waheed.html
denial, anger, bargaining, depression, acceptance