хронична съм

Любовта е всяко сетиво на максимум: лекува късогледството, не страдаш от заглъхнали уши, обонянието се изостря, всичко сякаш е по-вкусно и пипаш по-добре, и по-добре усещаш, и по-добре се движиш

Когато любовта вече не се сервира: налага се отново да си сложиш очилата, всеки звук е мъчително световъзприятие, всяка миризма напомня болезнено, затова я притъпяваш, всяка храна е супер блудкава /което е +, ако и килограмите ти са в +/ … и не искаш да пипаш, и не можеш да усетиш, и забравяш да се движиш

//бележки, хрумнали ми, докато чета една комерсиална и безсолна книга

Абе, трябва да започна да си подбирам битките. И начините на действие. И да не си натоварвам глезена. И да съм целенасочена, особено с книгите.

Изображение