love like a sunset part1

//не знам колко пъти ще пиша за тази песен, то е ясно, че е песента на живота ми.

Имам един полусън

За 3 момичета, всичките са мои превъплъщения, като във филм, алтер-его са ми, двойнички от паралелни вселени, плодове на въображението ми, те съществуват само в границите на тази песен и никъде другаде, не си ги представям, докато слушам нещо друго, не си ги представям никога и с никого и в никакви ситуации, те значат тогава и само тогава, когато любовта е като залез

Едната е спортен тип, мургава, с опашка (нали, пак съм аз, но ъпгрейдната). Тича. По изгрев. Песента насочва към залез, но винаги съм я свързвала със събуждане. Тича. Темпото се забързва и тя също. Забавя се и тя забавя. Тяло и мелодия стават едно. Мело тяло.

Втората носи лилавата копринена блуза на майка ми, дето се е развлачила до степен не искам да я нося никога вече, защото ме прави бременна. На изпит е. В гимназията. Пише. Яростно, уверено. Пише. Времето е малко, дразни се, че няма да й стигне: наблягам на дразни се, не се тръшка, няма да заплаче, не е слаба духом. Просто се изнервя.

Третата е всичките ми шизофренични клонинги в 1. Третата е тази, върху която се струпва напрежението. Върху която се изсипват всички думи. Тя поема цялата тежест…

Кулминация

Затишие

Спира да тича, спира да пише, приема

Бяла светлина

Нирвана

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s