скорпион 1

Така и не се научих да плюя. А силно ми се искаше канавката да приюти горчилката от първите спомени. Но нямаше кой да ме научи, той винаги си тръгваше рано или се прибираше късно, или беше пиян, или имаше работа, или лъжеше, лъжеше, лъжеше,

че ще.

Още тогава намразих лъжите.

Вече се бях почти отказала от него, наричах го баща ми, което звучеше твърде сериозно за хлапе във втори клас. Рефлексът на милото обръщение липсваше, беше насилствено изтръгнат. Беше безпредметен. Нямаше полза от него и аз добре го разбирах, въпреки че бях в онази възраст, в която нещата още не се деляха на полезни и безполезни.

Пропусна да се обади за рождения ми ден. После ме подкупи с Монополи. Картичката беше кратка. С три хикса отзад. Какво значеха, научих години по-късно. Беше се подписал татко. Виждахме се само от време на време, така че да не се засичат с майка ми и прочие оправдания.

Още тогава намразих оправданията.

Той живееше в 1 сак, така си го спомням.

И онзи последен уикенд, в който се видяхме, беше ужасно кратък. Вечерта, преди да заспим, той четеше. Много четеше. Светеше само неговата лампа. Една черна малка лампичка, нощна, от най-нощните. Леглата ни бяха едно срещу друго, главите ни – толкова далеч една от друга. Не стана да ме целуне за лека нощ. Не каза нищо. Само: заспивай. Ще те събудя, като ставам.

Не исках да заспивам, защото утрешният ден винаги идва ужасно бързо веднъж щом заспиш, а аз не исках той да си тръгва.

Сутринта се събудих и, наивно повярвала, че ще ме събуди на тръгване, станах да го търся из къщата. Проверих във всяка стая, стъпвайки на пръсти, за да не събудя баба и дядо.

Нямаше го.

Прибрах се в стаята, в която бяхме спали, толкова далеч един от друг, седнах в кревата и заплаках.

От тогава не се чуваме. От години не съм казвала татко. От години съм спряла да говоря за него. От години дори не ми пука.

(Но) когато понеса на плещите си поредното разочарование,

мисля си: сигурно нося трагическа вина

сигурно износвам греховете ти

толкова пъти израждани;

Толкова съм натежала от изкупуването им,

че чак обмислям

да ги опростя