реминисценция с вапцаров /keeping my hand in/

когато идвам при теб сутринта

и кафето разсънва горчиво

знай, безплътна, със чаша в ръка

ще изричам само твоето име

мойта малка и крехка ръка

ще се вкопчи със бяс във съня ти;

ще опитам – макар и една –

дребна нишка от него да сбъдна

ще я впримча наред с песента

дето своя безгласно наричаме

всяка вечер безсмъртна е тя

всяка сутрин се стапя в обичане

и какво, и какво от това

че със звуците само те имам

още малко ще постоя

после ставам и си отивам