реминисценция с вапцаров /keeping my hand in/

когато идвам при теб сутринта

и кафето разсънва горчиво

знай, безплътна, със чаша в ръка

ще изричам само твоето име

мойта малка и крехка ръка

ще се вкопчи със бяс във съня ти;

ще опитам – макар и една –

дребна нишка от него да сбъдна

ще я впримча наред с песента

дето своя безгласно наричаме

всяка вечер безсмъртна е тя

всяка сутрин се стапя в обичане

и какво, и какво от това

че със звуците само те имам

още малко ще постоя

после ставам и си отивам

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s