когато идвам при теб сутринта
и кафето разсънва горчиво
знай, безплътна, със чаша в ръка
ще изричам само твоето име
мойта малка и крехка ръка
ще се вкопчи със бяс във съня ти;
ще опитам – макар и една –
дребна нишка от него да сбъдна
ще я впримча наред с песента
дето своя безгласно наричаме
всяка вечер безсмъртна е тя
всяка сутрин се стапя в обичане
и какво, и какво от това
че със звуците само те имам
още малко ще постоя
после ставам и си отивам
