unfinished business

понякога толкова се споделям, че ми се иска никога да не бях казвала нищо на никого, да си бях хибернирала в някакъв мой непристъпен пашкул, докато чакам да разцъфна/узрея достатъчно, че да отлетя. да не се откривам толкова пред хората, защото това ги плаши, защото е трудно да си повече, отколкото искат да си, защото никой не иска цялата манджа, а само 1 порция, освен булимиците, но и те после повръщат….

понякога ми се иска да не бях говорила толкова много, но повече и от това ми се иска да бях замълчала: изкуството, което не владея…

a така ми се иска: неизречените думи се трият трудно

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s