*

Омесих омразата ти
с пиперливи ремарки
отчасти
във скоби
без знаци
Нали любовта на мъжа
минавала през стомаха
викам си –
омразата, сигурно, също.

Надявах се
да се дам цяла, отвътре
да разлея
от твоите
белези.
Така,
че когато
те изпека,
да излезеш
по-бухнал
от времето,
прекарано
в сълзи от липси,
в сълзи от ереси

Надявах се
да разбъркам сместа:
хомогенно
тебе във себе си.
Така,
че когато
те изпека,
да не боля
да съм изкарала
шарките
алергиите
и всички останали
прелести

Надявах се
да те изям сама
да тежиш
само във мене
Така,
че ако
те забравя
или
изгоря
да не съм дала фира
да съм губила
само своето време

Надявах се
да се събудя
така:
до печката,
естествено,
да съм сбъркала
солта
със захарта
но сърцето ми
да е наместено