*


Омесих омразата ти
с пиперливи ремарки
отчасти
във скоби
без знаци
Нали любовта на мъжа
минавала през стомаха
викам си –
омразата, сигурно, също.

Надявах се
да се дам цяла, отвътре
да разлея
от твоите
белези.
Така,
че когато
те изпека,
да излезеш
по-бухнал
от времето,
прекарано
в сълзи от липси,
в сълзи от ереси

Надявах се
да разбъркам сместа:
хомогенно
тебе във себе си.
Така,
че когато
те изпека,
да не боля
да съм изкарала
шарките
алергиите
и всички останали
прелести

Надявах се
да те изям сама
да тежиш
само във мене
Така,
че ако
те забравя
или
изгоря
да не съм дала фира
да съм губила
само своето време

Надявах се
да се събудя
така:
до печката,
естествено,
да съм сбъркала
солта
със захарта
но сърцето ми
да е наместено

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s