***

По-лесно е да мразиш,
да си удавник;
да не знаеш,
че отдавна
съм простила
всички грехове;
И безпочвено се молиш
под това небе
и си мислиш „изкупувам
въображаема вина“
но на живо си самотен
в тишина и без луна;
И безпочвено ме викаш
с мними други гласове:
ти не знаеш – не тъгувам
вече милиони часове;
И безпочвено ще просиш
да те опростя сега:
тебе вече не те нося,
че не мога да те понеса.