Monthly Archives: December 2014

Музикална равносметка*

*но ако си мислите, че зад всяка песен не стои нещо много по-голямо, не ме познавате достатъчно добре

bonobo – towers

ice cream – захир

остава – merci beaucoup

travis – my eyes

london grammar – darling, are you gonna leave me

bro safari – the drop

arctic monkeys – do i wanna know

the neighbourhood – sweater weather

amelia lily – you bring me joy

kyla la grange – cut your teeth (kygo remix)

the maccabees – love you better

the xx – fantasy

lykke li – i never learn

fleetwood mac – go your own way

P.S.: Подредих ги хронологично и си мислех, че няма да разкажат история. Всъщност успяха.

проклятието на апартамента

след раздялата
вещите ни станаха имената ни върху кашони
разхвърляни в двата края на стаята
пътуващи в противоположни посоки
само в средата на апартамента
оставих скромна кутия с надпис “наши”
забравих я нарочно там
да знаят следващите наематели
че и преди тях някой е бил
и е правил планове

няма

друг ще разрошва косата ми
и ще отбелязва: да, ужасно мека е – и гладка
друг ще се заравя във врата ми
и ще сравни ключиците ми с острови
друг ще прокарва пръсти по кожата ми
и ще вдиша дълбоко: ухаеш толкова сладко
друг ще подрежда цветята в краката ми
и ще свързва в съзвездия бенки и точици
друг ще крои планове с мен
и ще чертае по тялото ми звездни карти
друг ще слага знаци по хълбоците ми за ориентир
и ще ми казва, че му е станала тясна земята
друг ще обича отдадено, и може би повече-
друг ще оцени вселената в ръцете си
но ми се иска с теб всичко да бяхме сторили
за да не правя всички тези планове и ребуси
и да не мисля в бъдеще и с въпросителни
а да сложа твоето мъничко име отгоре…
(за да бъдат тъпите празници смислени)
но ако не искаш, няма да те моля.

bag(gage)

разделяхме се винаги в средата на седмицата
или по-категорично казано: в сряда
достатъчно далеч от началото
и на безопасно разстояние от края
докато другите очакваха петъка
аз се подготвях за твоето нямане
дните се отброяват по-трудно тогава
и ужасно приличат на падане
разделяхме се винаги в средата на седмицата
инфантилно, без да кажем, че спираме
думите пробиват под плътта и затрудняват
и бояхме се, че словото застигаше
онова, което не улавяхме, а давахме да си отиде
онова неказаното, то се чува адски силно.
и понеже бяхме казали, че ненавиждаме
излишните помпозности
замълчавахме без повод за довиждане.
още давя се понякога във илюзорност,
но те мисля в минало, по-лесно движа се.
още искам да пречупя тъпата ти гордост
но се сещам, че не си отиваме.