ръцете ми са празни без ръцете ти
и липсата от тях осакатява
макар да казват – липсите са временни
в безтебие по-иначе се преживява
по-иначе четат се думите
и всичко ми се струва недописано
аз седмици прекарвам във безсъние
за да те спечеля само мислено
подлагам се на органичен разпад,
понеже няма друго съществуване
пълзя и влача се към другия етап
където няма повече преструване
и няма повече отричане
за липсата, тежаща на ръцете ми
и няма повече нещастни стихове
защото си изчезнал от сърцето ми
времето тук блика на тласъци – като петрола 