bag(gage)

разделяхме се винаги в средата на седмицата
или по-категорично казано: в сряда
достатъчно далеч от началото
и на безопасно разстояние от края
докато другите очакваха петъка
аз се подготвях за твоето нямане
дните се отброяват по-трудно тогава
и ужасно приличат на падане
разделяхме се винаги в средата на седмицата
инфантилно, без да кажем, че спираме
думите пробиват под плътта и затрудняват
и бояхме се, че словото застигаше
онова, което не улавяхме, а давахме да си отиде
онова неказаното, то се чува адски силно.
и понеже бяхме казали, че ненавиждаме
излишните помпозности
замълчавахме без повод за довиждане.
още давя се понякога във илюзорност,
но те мисля в минало, по-лесно движа се.
още искам да пречупя тъпата ти гордост
но се сещам, че не си отиваме.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s