разделяхме се винаги в средата на седмицата
или по-категорично казано: в сряда
достатъчно далеч от началото
и на безопасно разстояние от края
докато другите очакваха петъка
аз се подготвях за твоето нямане
дните се отброяват по-трудно тогава
и ужасно приличат на падане
разделяхме се винаги в средата на седмицата
инфантилно, без да кажем, че спираме
думите пробиват под плътта и затрудняват
и бояхме се, че словото застигаше
онова, което не улавяхме, а давахме да си отиде
онова неказаното, то се чува адски силно.
и понеже бяхме казали, че ненавиждаме
излишните помпозности
замълчавахме без повод за довиждане.
още давя се понякога във илюзорност,
но те мисля в минало, по-лесно движа се.
още искам да пречупя тъпата ти гордост
но се сещам, че не си отиваме.
времето тук блика на тласъци – като петрола 