няма

друг ще разрошва косата ми
и ще отбелязва: да, ужасно мека е – и гладка
друг ще се заравя във врата ми
и ще сравни ключиците ми с острови
друг ще прокарва пръсти по кожата ми
и ще вдиша дълбоко: ухаеш толкова сладко
друг ще подрежда цветята в краката ми
и ще свързва в съзвездия бенки и точици
друг ще крои планове с мен
и ще чертае по тялото ми звездни карти
друг ще слага знаци по хълбоците ми за ориентир
и ще ми казва, че му е станала тясна земята
друг ще обича отдадено, и може би повече-
друг ще оцени вселената в ръцете си
но ми се иска с теб всичко да бяхме сторили
за да не правя всички тези планове и ребуси
и да не мисля в бъдеще и с въпросителни
а да сложа твоето мъничко име отгоре…
(за да бъдат тъпите празници смислени)
но ако не искаш, няма да те моля.