вятър

гласът ти отеква конвулсивно
така, че цялата треперя
и ослепявам прогресивно
когато се опитвам да намеря
Истина, а тя избожда ми очите
дотам, че ослепява ме;
понякога ти пиша без да гледам листа
и свише падат думите, и зная, че
за някого ще бъдат нужни повече
и пускам ги по вятъра, отпращам те
отказвам се да пиша вместо теб
да се наказвам с думите
и с кривата поезия, със всеки ред,
написан между другото
и леко става цялото ми дишане
в мълчанието си може да изглеждам луда
безкрайно тихо и безкрайно нежно липсвам те
така, че само вятърът ме чува

:)

“Обичам те”, дори наужким
е подготовка за голямото представление.
Значи изобщо не се лъжем:
само репетираме.

elastic ♥

СЪРЦЕТО МИ Е ЛАСТИК

велик урок:
научих го, когато ми го изтръгнаха
за да танцуват върху него омраза
и всеки път, когато от мене си тръгваха
и мислеха, че ме оставят по-малко цяла
а аз се смеех като вещица, избухнала на клада
и пламъци в очите ми разказваха истории за ада
от който драпала съм неведнъж със сетни сили
от който неведнъж съм се събирала без милост
докато мислели сте си, че мене сте събаряли
разхождала се е душата ми, толкова гордо изправена
почти се перчела със красотата си, злорадствала
че още неразгърнала е цялата си мощ
прегръщали сте си жените, докато тя е чакала
и хищно е поглъщала деня във нощ
и крила се е в зимата и царството на сенките
единствено за да разцъфне някой ден, и, междувременно
да спрат да ѝ тежат сезоните, мъглите
така изражда се сърцето ми през пролетта, а вие спите
аз може със години да не спя, за да претръпна
от изтощение единствено със словото да блудствам
сърцето ми е ластик… та, даже недоспала
съм сигурна, че щом заспя, ще се събудя цяла

kinda outta luck

—

Ми защо ли не се учудвам, че не съм първи избор на никого?
На тоя етап имам усещането, че и да ми се случи, ще се изсмея и ще си тръгна; станала съм толкова мнителна… чак се ужасявам, аз и преди бях, но в последните седмици съм ужасна, даже понякога се чувам какво казвам и… все едно гледам друг човек, наистина не мога да повярвам колко съм остра. Което от една страна е хубаво, даже ми е забавно в повечето време, обаче… не исках да се пречупвам… а може би е защитна реакция. Поредната. Ебаси.
Ама не, сериозно, защо не съм първи избор на никого?

post-blue

след синьото
припадаме по нови тръпки
набираме си старите любови
следим кой докъде е стигнал
в играта на обичане, кой спори
със дявола, който не вдига телефона
кой дава име на тъгата ни профанна
отмятаме с пренебрежение сезона
и чакаме го, по-доброто. някак странно
си казваме здравей след толкова усилия
и толкова преструвки, равни на забравяне.
след синьото
се самосглабяме
опипваме рохкавата пръст на идващата пролет
и дишаме един друг въздух, който не намразваме
понеже няма кой да ни опровергае, че – напротив
и този въздух също толкова богат е
и този град еднакво силно вдъхновява
и също толкова добре обича ни
понякога е по-добре да сме сами, това калява
и срутва ни отвътре, но издига стените ни
след синьото
си мисля, така и не ти казах
този цвят
не ми е любимият.