2012

//търсех си тефтер да пиша в него по френски, намерих стар дневник, обичам тези дни

“лутах се като Алиса: от стая в стая – ту една врата беше заключена, ту друга беше прекалено малка да мина; от дупка в дупка – Сатурнова дупка, емоционална дупка, на гуменките ми дупка, миша дупка… все едно бях в идиотски филм със супер тъп сценарий и сюжет, който разкриваше главния герой като пълен тъпанар с проблеми от детството, които му пречеха да се разгърне като пълноценна личност.
в една от стаите, на сцената, стоеше гъсеницата и ме питаше дали искам да ми помогне с проблемите ми. не, капризна кучко, нямам нужда от теб, нямам нужда да ме разгадават, нито дори да ми помагат, нито дори да се преструват, че ми помагат, но искам да ме обичат, обичат, обичат….
защото се чувствам като случаен минувач, попаднал на нечия чужда снимка, на нечия чужда лента… разбира се, неправилната, понеже не е моя…”

на другата страница:

“ами ако всеки мъж в живота ми се страхува да ме обича? аз не мога все да ги чакам да станат готови…”

и накрая:)

“Не знам как да живея, като всяка песен ми напомня за теб. OMG, това е доста жалко. И дори не е вярно.
Ето сега имам чувството, че мога да те преживея. И че нямам нужда от любовта ти. Впрочем ти си неспособен да ми дадеш любов.
Обаче знам, ще дойде друг момент, ще се сдухам, скапя, ще усетя в сърцето си – как ми тежиш и прочие, и ще искам да те изхвърля, да те смачкам като червей и да те хвърля в кофата… и ще знам, че няма да мога.
Но в този момент имам волята да те смачкам, да те пречупя. И пак не мога да те изтрия изцяло.
Това са неща, които не ги включват към условията за ползване, в касовите бележки…”